ISW: Сергей Шойгу пак плаши Европа с ядрен удар

Представители на Кремъл продължават неоснователно да заплашват държавите от НАТО за това, че се придържат към целта на президента на САЩ Доналд Тръмп Европа да поеме повече от собствените си отбранителни изисквания. Секретарят на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу заяви в интервю за кремълската информационна агенция ТАСС, публикувано на 24 април, че Европа се подготвя за потенциален военен конфликт с Русия след три до пет години.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Още новини от Украйна

Шойгу се оплака, че Полша, Литва и Естония увеличават годишните си разходи за отбрана заради "въображаема заплаха от изток". Шойгу заяви, че предполагаемите заплахи за сигурността, суверенитета и териториалната цялост на "най-близкия съюзник" на Русия - Беларус, продължават да съществуват и че Русия е разположила балистични ракети "Орешник" в Беларус поради тези заплахи.

Шойгу припомни, че измененията на руската ядрена доктрина от ноември 2024 г. позволяват на Русия да използва ядрени оръжия в случай на агресия срещу Русия или Беларус, включително агресия с използване на конвенционални оръжия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп настойчиво иска от европейските държави и членовете на НАТО да увеличат разходите си за отбрана.

Извиненията на Лавров и Песков за това, че европейските държави увеличават инвестициите в отбраната си - както е поискал Тръмп - са още един показател, че исканията на Москва относно бъдещата архитектура за сигурност на Европа са несъвместими с целите на Тръмп за силна и самостоятелна Европа, която допринася по-равностойно за колективната сигурност на Европа.

Шойгу твърди, че европейските държави засилват военното си присъствие в близост до западните граници на Съюзната държава Русия и Беларус и "не показват никаква готовност за деескалация на ситуацията". Шойгу заяви, че Европейският съюз (ЕС) се опитва да превърне ЕС във "военна организация, насочена срещу Русия", и разкритикува усилията на ЕС за развитие на европейската отбранителна индустриална база.

Шойгу заяви, че броят на военните контингенти на НАТО, разположени в близост до западните граници на Русия, се е увеличил 2,5 пъти през последната година. Шойгу заяви, че броят на военните заплахи срещу Русия нараства, особено след като балтийските държави изграждат военни бази на своя територия, Полша закупува бронирани машини, а различни държави от НАТО модернизират въздушната си отбрана и закупуват американски изтребители.

Песков твърди, че Русия няма териториални претенции към балтийските държави, но Песков посочва, че балтийските власти дискриминират живеещите там руски граждани.

Песков продължи да твърди, че Русия е започнала първата си инвазия в Украйна през 2014 г., защото украинските власти уж се опитвали да "изтребят" руснаците в страната.

Европейските държави от НАТО, които Песков и Шойгу изтъкнаха в оплакванията си от предполагаемата милитаризация на Европа - Финландия, Полша и Прибалтика - са особено застрашени поради близостта си с Русия. Хелзинки, Финландия; Талин, Естония; и Рига, Литва се намират съответно на около 160 км, 190 км и 215 км от руските Ленинградска и Псковска област. Вилнюс, Латвия, и Варшава, Полша, са съответно на около 160 км и 230 км от Калининградска област.

За разлика от тях Москва е на около 600 километра от руско-латвийската граница - най-близката държавна граница на НАТО.

Тънко завоалираните ядрени заплахи на Шойгу срещу НАТО са част от по-широката кампания на Кремъл за рефлексивен контрол, целяща да повлияе върху вземането на решения на Запад в полза на Русия и срещу собствените интереси на западните държави. Ядрените заплахи на Шойгу са опит да се подтикнат европейските държави да се самоограничат и да намалят натрупването на отбранителни способности - оставяйки източната граница на НАТО до голяма степен незащитена.

Тези рефлексивни усилия за контрол са в съответствие с искането на руския президент Владимир Путин от 2021 г., преди да започне пълномащабното си нахлуване в Украйна, НАТО да не разполага военни сили в държави, станали членки на НАТО след 1997 г., включително Полша, Естония, Латвия, Литва и Полша.

Заплашителните изказвания на Песков и Лавров срещу членовете на НАТО Финландия, Полша, Естония, Латвия и Литва са успоредни с други изявления на официални лица от Кремъл, които вероятно имат за цел да създадат информационни условия в подкрепа на руските усилия за завземане на територии в Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия. На 14 април руският външен министър Сергей Лавров заяви, че е "опасно", когато "фашисти завземат земи, които никога не са принадлежали на никого, освен на Руската империя и Съветския съюз", и правят там "отвратителни неща".

Изявлението на Лавров показва, че Кремъл разглежда независимите държави, колонизирани някога от Съветския съюз и Руската империя, като законна част от съвременна Русия. Помощникът на руския президент и бивш секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев също наскоро заплаши Финландия, използвайки наративи, наподобяващи тези, които Кремъл използва, за да оправдае инвазиите си в Украйна.