Пътят към траен мир между Армения и Азербайджан

След края на 35-годишния конфликт между Армения и Азербайджан, довел до смъртта на повече от 40 000 души и разселването на повече от 1 милион, страните от региона търсят начини за установяване на траен мир, който да създаде условия за взаимноизгодно сътрудничество и развитие. Незавизимо че мирният договор не е подписан, фактическият мир между Армения и Азербайджан е запазен и дори укрепен.

Азербайджан и Армения се споразумяха по проекта за мирен договор, но сигналите, идващи от двете страни показват, че едва ли скоро ще има осезаем напредък към неговото подписване. Азербайджан не може да подпише мирен договор с Армения, докато от конституцията на Армения не бъдат премахнати териториалните претенции към Карабахския регион на Азербайджан. Тъй като не е ясно кога Армения ще може да проведе такъв конституционен референдум или, което е по-важно, дали арменската общественост ще подкрепи премахването на препратките към региона на Карабах, постигането на траен мир в близко бъдеще изглежда сложно и несигурно. Докато арменското правителство демонстрира известно разбиране за важността да бъдат премахнати териториалните претенции, арменската политическа и експертна общност трябва да се ангажира достатъчно с това да убеди обществеността в необходимостта от тази промяна за траен мир и регионална сигурност.

Подобна безизходица се наблюдава и по отношение на друг ключов въпрос, който Азербайджан иска да бъде решен: официалното разпускане на Минската група на ОССЕ, съпредседателствана от САЩ, Франция и Русия, посредник между Азербайджан и Армения в продължение на 30 години, която не изигра положителна роля за постигане на мир, дори напротив, допусна всеки един съпредседател да преследва собствените си интереси. Армения не е сигурна дали трябва да се заеме с този въпрос преди подписването на мирния договор. Наскоро премиерът Никол Пашинян отбеляза, че е необходим консенсус между членовете на ОССЕ да бъде разпусната Минската група. В Азербайджан това се разглежда като политическа маневра от страна на Армения, която подкрепя запазването на Минската група като потенциален механизъм за преразглеждане на карабахския въпрос в бъдеще. Баку, от своя страна, се стреми да премахне всяка правна или политическа неяснота, която може да бъде използвана за възобновяване на конфликта.

Този междинен период може да допринесе за помирението между двете нации и да подготви тяхното население за дългосрочен мир. Като се има предвид, че от арменската общественост се очаква да гласува ключови реформи, свързани с мира, значението на този период не може да бъде преувеличено. Междувременно е възможно да се предприемат няколко политически инициативи. На първо място, от съществено значение е да се засилят двустранните взаимодействия на много нива. Липсата на такава ангажираност през годините на конфликта значително навреди на обществените възприятия и от двете страни, особено сред обикновените граждани. Сега, след като конфликтът до голяма степен е разрешен и де факто е настъпил мир, има възможност за иницииране на проекти, които обединяват представители на различни обществени сектори.

Армения и Азербайджан трябва да продължат тези инициативи заедно, предвид това, че много често външните участници усложняват процеса, има много подходящи примери, от които Баку и Ереван могат да се възползват. Един специален пример са Франция и Германия, които, 80 години след края на Втората световна война продължават да инвестират в трансгранични програми, насочени към опазване на мира и насърчаване на регионалната интеграция. Сериозно предупреждение и напомняне, че Армения и Азербайджан ще трябва да се ангажират с подобни усилия в продължение на много години напред. Неотдавнашният успех в двустранните преговори, по-специално споразумението за процеса на определяне и демаркация, подписано и одобрено от двете страни през 2024 показва, че има голям потенциал проектите за изграждане на мира да продължат и в други области и направления.

Въпреки несигурните перспективи за официален мирен договор в близко бъдеще, настоящият де факто мир представлява значителна възможност за насърчаване на мирната спогодба, задълбочаване на взаимното разбирателство и изграждане на основите за устойчиво развитие. Конкретните инициативи между двете нации за изграждане на мерки за доверие могат да положат основите на бъдещо сътрудничество и стабилност. Ако се използва разумно, този период може да послужи не само като пауза във военните действия, но и като начало на трайна трансформация в отношенията между Армения и Азербайджан. Пътят към трайния мир може да е дълъг, но значимият напредък може да започне сега.