Храна или вода: В Афганистан са принудени да избират

В много квартали на Кабул от чешмите вече не тече никаква вода. Тези, които искат да пият, да готвят или да перат, трябва сами да си набавят отнякъде – като 45-годишната Биби Ян, която пренася водата от варел в градината, за да я изсипе в легена с прането. Пред агенция Франс прес жената разказва, че много внимателно контролира потреблението на вода в семейството си. „Жените имат особено голяма нужда от вода за домакинството. Даваме за вода по около две евро седмично – пари, от които се нуждаем и за толкова много други неща.“

Биби Ян не е единствената, която страда: по данни на ООН подпочвените води в Кабул може да се изчерпят изцяло до 2023г. - ако не се предприемат контрамерки. Още отсега почти половината от кладенците в града са пресъхнали, пише АРД.

Кабул расте твърде бързо

Една от основните причини е бързото разрастване на Кабул. През 2001 година столицата на Афганистан е имала около един милион жители, а сега те са към шест милиона. Много от тях не са дошли доброволно, а са избягали заради войната, бедността или поради политическа принуда – както напоследък стана от съседен Пакистан.

Инфраструктурата обаче не може да поеме толкова много хора, а инвестиции във водоснабдяването не се правят, казва пред АРД Елке Готшалк от Световната организация по прехраната.

„Това означава, че на всички им се налага да копаят собствени кладенци и така подпочвените води се изчерпват. А системи за пречистване на отпадните води няма“, посочва експертката. Много домакинства просто изливат отпадните си води на пътя, в канавки или в реките, което замърсява подпочвените води. „Колкото по-дълбоко трябва да се копае, толкова по-висок е рискът водата да съдържа вредни метали или соли.“

Бюрото на Световната организация по прехраната в Кабул също се е сблъскало с този проблем – там кладенецът многократно да бъде удълбочаван, за да се осигури достатъчно вода.

Семействата нямат пари

„Когато се нанесохме, кладенецът беше дълбок 80 метра, което беше достатъчно, за да си осигуряваме вода. Преди две години трябваше да го удълбочим до 150 метра, а днес кладенците вече се копаят на 300 метра дълбочина, за да се достави нужната вода“, споделя Елке Готшалк пред АРД.

Повечето семейства в Кабул обаче нямат пари за кладенец. Те трябва сами да си осигурят водата – от цистерните, които я докарват. Пир Мохамад Махамади, който е собственик на магазин, разказва: „Водата от цистерните е по-добра. Чешмяна вода няма почти никъде, а ако има, тя е солена и неизползваема. В най-добрия случай става за пране, но не и за пиене. Водата от цистерните е сравнително добра“.

Климатичната криза изостря положението

А положението може да се влоши и още: Афганистан е сред държавите, които са особено засегнати от климатичната криза. Без спешно необходимите инвестиции Кабул буквално е заплашен да пресъхне.

Това е много сериозен проблем, казва и Шафиула Захиди от държавното водоснабдяване: „Ние покриваме само 20 процента от нуждите на града. Но и останалите 80 процента от хората имат нужда от вода. Всъщност би трябвало през цялото време да имат достъп до вода“.

Страната е изолирана заради талибаните

За качеството на водата отговаря афганистанската Служба по околната среда. Но там недоимъкът е тотален, посочва пред АРД експертката Готшалк. „Липсват техника и пари, но и експерти. Има твърде малко измервателни станции, поради което няма и актуални данни. “Решението би било да се инвестира в инфраструктура – в изграждането на язовири, за да може да се събира водата и да се осигури устойчиво снабдяване. В момента обаче никой не иска да окаже подкрепа на Афганистан“, казва експертката.

Откакто талибаните поеха властта през 2021 година, страната е до голяма степен изолирана. Много международни донори са прекратили помощта си, а инфраструктурните проекти са замразени. Ситуацията е особено драматична, откакто американското правителство прекрати почти всички помощни програми за Афганистан. Дотогава САЩ осигуряваха около половината от международната хуманитарна помощ.

Когато водата е лукс

Последствията са ужасяващи, пише АРД: в страна, в която 85 процента от населението трябва да живеят с по-малко от един долар дневно, водата отдавна се е превърнала в лукс. Помощните организации съобщават, че домакинствата изразходват до 30 процента от доходите си за вода – някои дори са взели заеми заради това.

Домакинята Биби Ян споделя пред германската обществено-правна медия, че по необходимост използва ценната вода по няколко пъти – за къпане, за миене на съдове и за пране. „Мъжът ми е надничар, печели между 100 и 150 афгана дневно. Когато имаме нужда от вода, той не купува нищо друго в този ден. Обичайно носи продукти, когато се прибира, но когато нямаме вода, в продължение на два дни не носи нищо от пазара – носи само пари, за да можем да купим вода.“

150 афгана са около 1,80 евро. „Когато в продължение на няколко дни давам на децата само вода, те казват – купила си вода, но няма нищо за нас.“ Докато в столицата на Афганистан Кабул нещо се промени, семейства като това на Биби Ян са принудени ежедневно да избират – храна или вода, обобщава АРД.

Автор: Франциска Амлер ARD