Войната между Русия и НАТО може да започне заради малък град на естонската граница

Войната между Русия и НАТО може да започне заради малък град на естонската граница, пише Focus.de, позовавайки се на експертното мнение на Герхард Конрад – бивш служител на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) и Центъра за разузнаване на Европейския съюз.

Руският президент Владимир Путин може да тества НАТО в малък естонски граничен град – става въпрос за Нарва, който е с население от 50 хиляди жители.

Още новини от Украйна

Град като Нарва, в който живеят много хора от рускоезичното малцинство в Естония, би бил основна мишена за военен преврат. Подобна ситуация веднага би се превърнала в тест за солидарността на алианса съгласно член 5 от Договора за НАТО и готовността на неговите членове да действат.

Сериозен тест за солидарността и капацитета за действие в политиката за сигурност на Запада би била хибридна операция срещу балтийските държави, дори в краткосрочен план. Стратегията на Путин е много проста – подобна тактика той използва и в Украйна. Москва ще обяви, че иска да защити рускоезичното малцинство и затова нахлува в чужда държава.

С подходяща политическа подготовка и военна подкрепа, Москва би могла да бъде заинтересована да нанесе подобен политико-психологически удар срещу НАТО с подобна атака, дори по време на войната срещу Украйна. Това би могло да се случи още през 2029 г., смята експертът.

С екзистенциално значение за НАТО е да покаже на Путин, че на Запад няма военна и политическа слабост, както и непоследователност при вземането на решения.

Състоянието на отбранителните способности на НАТО ще бъде от решаващо значение. В същото време Русия очевидно е инициирала мащабна, средносрочна и дългосрочна кампания за натрупване на въоръжение, за да може убедително да заплашва, изнудва и евентуално дори да атакува други съседни държави с далеч по-големи сили. Путин ще атакува, ако усети слабост.

Разпускането на Варшавския договор и краят на Съветския съюз през декември 1991 г. бяха, както многократно е заявявано публично от самия Путин, неприемливи геополитически и лични катастрофи за руския президент. Последните две десетилетия би трябвало да покажат ясно без съмнение, че това не е само фолклор. Ревизионизмът на Путин по същество засяга всички бивши съветски републики, получили независимост след 1991 г., и в по-малка степен бившите несъветски държави от Варшавския договор.