След руски плен: "Мразя руснаците с цялото си сърце"

Юрий Гулчук е на 23 години. Израснал е в Киев, а в университета е изучавал чужди езици. Владее китайски, английски и полски, бил е на обмен в Унгария и Германия.

През декември 2021 година доброволно постъпва в армията - най-вече заради парите. Впоследствие попада в 36-а бригада на морската пехота на украинската армия. Участва в отбраната на Мариупол, където го пленяват. Юрий прекарва 2,5 години в руски плен. "Концлагер" - така наричали колонията, в която бил.

Юрий се връща в Украйна през септември 2024 година след размяна на пленници. В резултат от мъченията, на които е бил подложен, губи гласа си. Едва впоследствие разказва за преживяното.

Влад Задорин е на 26 години. След като станал пълнолетен, започнал работа в Полша, а през 2019 година подписал договор за постъпване в армията. И той служил в морската пехота. Бил на Змийския остров, когато го пленили. Влад останал почти две години в руски плен.

Влад се връща в родината си след размяна на пленници през януари 2024 година. Сега живее в Одеса и работи в организацията Break the Fake, чиято мисия е да противодейства на руската дезинформация. На различни форуми, включително в Европа, Влад разказва за преживяното по време на руския плен, включително за системните мъчения.

Да отмъстиш или да простиш на мъчителите?

Въпреки сходствата в преживяното, Юрий и Влад имат различно отношение към онези, които са ги измъчвали в руски плен. "Биеха с електрошок, с ръце, с крака, с тръба, с мокър парцал", разказва Юрий. Имало е и други мъчения - например насъскване на кучета срещу пленниците и допиране на електрошокова палка до гениталиите им.

"Това, което ми причиняваха, е просто част от цялото зло, причинено ми от хора. Ако трябва да отмъщавам на руснаците, които се държаха така с мен по време на плена, би трябвало да отмъщавам и на украинците, които са се държали зле с мен. Т.е. или трябва да отмъстя на всички, или да простя на всички. Не искам да отмъщавам, защото това ще ме изпълни със злоба. Затова ще трябва да простя", казва Юрий.

Влад е на съвсем друго мнение: "Мразя руснаците с цялото си сърце. Причинили са ни толкова много болка, толкова много унижения. Когато ме плениха, бях 120 килограма, а излязох от плен 60 килограма. Ядях мишки, тоалетна хартия, сапун. Разбиваха бутилки в главата ми. Как да ги обичам? Как да мисля за тях като за братя? Те дойдоха да ни убиват - мен и моето семейство. Ние не сме докосвали никого", казва Влад Задорин. Той е убеден, че всички, които са извършвали военни престъпления, рано или късно ще бъдат наказани.

Помощ за завърналите се от руски плен

И Гулчук, и Задорин споделят, че са получили значителни суми от държавата за времето, прекарано в руски плен. Юрий си е купил с парите апартамент в Киев.

Що се отнася до необходимостта от рехабилитация, Юрий и Влад имат различни мнения. Влад Задорин е бил на рехабилитация в Литва и казва, че това много му е помогнало. Но мнозина отказват такова съдействие - Юрий е един от тях. Останал е само две седмици в центъра, в който бил изпратен.

Юрий и Влад споделят още, че след освобождаването им от плен не са ги принуждавали да се върнат в армията - дали са им свободата сами да избират. "Уволних се, защото дейността ми сега е в друга посока. Имам друг фронт - информационен", обяснява Влад и добавя, че на фронта няма нужда от немотивирани хора. "Защото те ще убият и себе си, и другите наоколо. Това е опасно."

Юрий на свой ред казва, че след плена категорично не е искал да се върне в армията. "Доколкото знам, повечето разменени пленници напускат армията. Тези, които остават, са единици."

Какви са плановете им за бъдещето

Юрий няма постоянна работа, припечелва като учител по английски. "Тази година просто искам да поживея спокойно, да се възстановя физически и психически. След това планирам да замина за Германия, да уча и да си намеря работа." В свободното си време изучава немски, занимава се със спорт и ходи на уроци по пеене.

Влад е зает с дейността си в организацията Break the Fake. "Работим за максималното приближаване на победата на Украйна." Той казва, че руските власти в повечето случаи не признават украинците за военнопленници - така те се оказват безправни, до тях не се допускат международни наблюдатели, а понякога ги разстрелват. Мъжът посочва, че за две години в плен не е видял нито една организация, която да наблюдава условията, в които се намират военнопленниците. В Русия има над 250 такива места, а самият той е минал през седем. По неговите думи условията в тях са различни. "На места е по-нормално - там бият по-малко и дори хранят. От това зависи дали човек ще се върне оттам нормален или не."

Автор: Никита Ошуев