Гинеколог: Хормоналните контрацептиви могат да причинят вулвовагинална атрофия

Вулвовагинална атрофия може да се появи при жени, които приемат хормонални контрацептиви дълго време, каза пред Gazeta.Ru д-р Любов Ефремова, специалист по репродукция и акушер-гинеколог.

„Оплаквания, свързани с вулвовагинални атрофични промени, могат да се появят не само при жени в менопауза, но и при млади жени, например тези, които използват хормонални контрацептиви дълго време, и при пациенти с рецидивиращ вагинит с различна етиология. И, разбира се, не бива да забравяме за състояния като ранна или преждевременна менопауза и преждевременна яйчникова недостатъчност“, заяви експертът.

Лекарката обясни, че сега се идентифицира и генитоуринарен лактационен синдром, при който оплаквания, свързани с вулвовагинални атрофични промени, се развиват при млади жени след раждане, които кърмят дълго време. Ефремова отбеляза, че най-характерните симптоми са сухота, парене и сърбеж в гениталната област, заедно с диспареуния.

Според нея, традиционният подход към патогенетичното лечение на ВВА е попълване на естрогенния дефицит чрез използване на интравагинални форми.

„Широко се препоръчват лубриканти на водна основа, кремове и гелове, съдържащи хиалуронова киселина с овлажняващ ефект. Важна роля играят модификациите в начина на живот с акцент върху повишена физическа активност и специфични упражнения“, сподели лекарката.

Гинекологът обясни, че се използват и апаратно-базирани лечения (лазерна технология, радиочестотна терапия).

„Те са насочени към стимулиране на естествената неоангиогенеза и неоколагенеза във вагиналната стена, което увеличава нейната дебелина, механична здравина и функционално състояние, включително чрез възстановяване на нормалната вагинална тъкан. Инжекционните методи с хиалуронова киселина и собствената плазма на пациентката, богата на тромбоцити, се използват успешно“, обясни Ефремова.

Тя отбеляза, че екзозомните препарати могат да бъдат алтернатива на локалните естрогени. Според лекарката те могат ефективно да облекчат и намалят симптомите при жени, на които е противопоказана хормонална терапия.

„Екзозомите са малки извънклетъчни везикули, секретирани от клетките, за да предават сигнали. Те действат като сигнални молекули, влияейки върху активността на кожата (възпаление, регенерация, синтез на колаген и др.). Важно е да се отбележи, че екзозомите не са живи клетки и не съдържат ДНК, така че не променят генома“, обясни Ефремова.

Тя подчерта, че екзозомите не съдържат хормоноподобни вещества; те предават клетъчни сигнали по-нежно и локално. Лекарката посочи, че екзозомите не причиняват хормонални странични ефекти.

Ефремова също така заяви, че екзозомите се различават от овлажнителите по това, че влияят на клетъчната функция.

„Те могат да намалят възпалението, да ускорят възстановяването след процедури и да стимулират производството на колаген. Те са по-скоро като „клетъчни комуникатори“, отколкото като класически съставки за грижа за кожата“, отбеляза лекарката.

Ефремова подчерта, че екзозомната терапия се счита за обещаващ адювантен метод за лечение на симптомите на вулвовагинална атрофия при жени по време на менопаузата.

„Използвам екзозомна терапия от около две години и като цяло съм много доволна от резултатите. При три пациентки екзозомите бяха използвани в комбинация с лазерна терапия. Включването на екзозомни препарати в постпроцедурните грижи допринесе за по-бързо облекчаване на болката и отока, като намали периода на възстановяване от два-три дни до само няколко часа. Продължаващата терапия у дома ми позволи да поддържам постигнатия ефект между процедурите“, обясни гинекологът.

Лекарката сподели, че е обърнато специално внимание на две пациентки с противопоказания за хормонална терапия поради прекаран рак. Тя обясни, че в тези случаи използването на екзозомни препарати е съпроводено с намаляване на сърбежа, раздразнението и тежестта на сухотата.

„Според моите наблюдения екзозомната терапия е обещаващ и относително безопасен метод, който може да се използва при жени в менопауза за подобряване на качеството на живот и облекчаване на симптомите на вулвовагинална атрофия. Необходими са обаче контролирани клинични изпитвания, за да се оцени окончателно ефективността и безопасността на този подход“, заключи гинекологът.