Всеки час без движение и изправяне увеличава риска от рак и преждевременна смърт

Продължителното седене без прекъсване може да бъде свързано с по-висок риск от развитие и смърт от рак, показва ново проучване на изследователи от Университета в Глазгоу. Данните сочат, че не само общото време, прекарано в седнало положение, но и начинът, по който то се натрупва през деня, може да има значение за здравето.

Средностатистическият възрастен човек прекарва значителна част от деня в заседнало поведение, включително работа на бюро, шофиране, гледане на телевизия или използване на електронни устройства. Предишни изследвания вече свързват липсата на движение с по-висок риск от затлъстяване, диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и остеопороза.

Новото изследване, публикувано в PLOS Medicine, анализира данни от 91 292 възрастни участници в UK Biobank. Те са били на възраст между 37 и 73 години и не са имали предишна диагноза рак. Участниците са носили устройство за проследяване на активността 24 часа в денонощието в продължение на една седмица, след което здравословното им състояние е проследявано за период от около 12 години.

Изследователите са използвали алгоритъм за машинно обучение, за да разграничат периодите на заседнало поведение, лека физическа активност, умерена активност и интензивно натоварване. Продължителното заседяване е дефинирано като поне 30-минутен период, в който 90% от времето човек прекарва седнал или неподвижен.

Резултатите показват, че всеки допълнителен час продължително заседнало поведение е свързан с 3% по-висок риск от развитие на рак и с 9% по-висок риск от смърт от онкологично заболяване. При ракови заболявания, свързани със затлъстяване, включително рак на дебелото черво, бъбреците и панкреаса, рискът се увеличава с около 5%. Подобно повишение е отчетено и при ракови заболявания, свързвани с диабет, сред които могат да попадат рак на гърдата, черния дроб и щитовидната жлеза.

Проучването разглежда и обратния сценарий: какво се случва, когато седенето се прекъсва с движение.

Според данните всеки допълнителен час заседнало време, прекъсвано с кратка активност, е свързан с 6% по-нисък риск от рак и с 18% по-нисък риск от смърт от онкологично заболяване. Замяната на 30 минути седене дневно с лека активност, например ходене, е свързана с 18% по-нисък риск от смърт от рак. При замяна на половин час седене с умерена активност, като по-бързо ходене или каране на велосипед, намалението е около 8%.

Учените отбелязват, че биологичното обяснение е правдоподобно. Продължителното обездвижване може да допринася за възпаление, инсулинова резистентност и метаболитни нарушения, които създават среда, благоприятна за увреждане на клетките и растеж на тумори. От друга страна, дори кратките прекъсвания с движение подобряват метаболитния отговор на организма в сравнение с непрекъснатото седене.

Авторите подчертават, че резултатите показват връзка, но не доказват пряка причинно-следствена зависимост. Възможно е върху риска да влияят и други фактори, включително хранене, телесно тегло, тютюнопушене, социално-икономически статус и общо здравословно състояние.

Въпреки това изводите се вписват в нарастващия брой данни за ползите от редовното движение през деня. Според авторите здравните препоръки често акцентират върху умерената и интензивната физическа активност, но лекото движение не бива да се подценява. Кратко ставане от бюрото, разходка, качване по стълби или няколко минути движение на всеки половин час могат да имат значение, особено за хората с дълги работни часове в седнало положение.