Десет успокояващи факти за коронавируса

Интервю на проф. Игнасио Лопес-Гони за “Поан”

През 1918 г. грипната пандемия уби над 25 млн. души за по-малко от 25 седмици. Може ли подобна ситуация да се повтори днес? Вероятно не. Всъщност никога в историята си не сме били по-подготвени да се борим с пандемия, твърди професорът по микробиология от Университета в Навара Игнасио Лопес-Гони. За първи път в историята преживяваме епидемия в реално време. Има обаче и добри новини за новия коронавирус, посочва той.

Игнасио Лопес-Гони е професор по микробиология в Университета в Навара.

Независимо дали ще бъде обявена пандемия на Ковид-19, ясно е, че днешната ситуация трябва да се приеме много сериозно. Смята се, че едно заболяване е в пандемична фаза, когато предаването му е продължително, ефективно и непрекъснато в повече от три географски района едновременно. Може би вече сме навлезли във фазата на пандемия по отношение на Ковид-19.

Но това не означава, че сме осъдени на смърт:

фактът, че един вирус е в основата на пандемия не отразява неговата смъртност, а единствено неговата предаваемост и географско разпространение. Едно нещо е сигурно: страхът наистина е навлязъл във фазата на пандемия. За първи път в историята преживяваме епидемия в реално време. Непрекъснато ни заливат с информация: навсякъде на планетата медиите ни информират в реално време за развитието на епидемията, по няколко пъти на ден, седем дни в седмицата. Държат ни в течение за всеки нов случай. Фактът, че коронавирусът е мутирал три пъти в Бразилия дори беше на първа страница на вестниците!

Пак подчертавам, че сме изправени пред сериозен проблем. Трябва да знаем обаче, че една от първите жертви на коронавируса беше икономиката. Въпреки че е важно да следим развитието на ситуацията, трябва да изтъкваме и положителната информация. И тя съществува: ето десет добри новини за коронавируса.

1. Знаем какво причинява болестта.

След описанието на първите случаи на СПИН през юни 1981 г., бяха нужни повече от две години, за да се идентифицира вируса, който причинява болестта, ХИВ. При новия вирус първите случаи на остра пневмония бяха обявени в Китай на 31 декември 2019 година. На 7 януари вирусът беше идентифициран. На десетия ден беше на разположение поредицата на неговия геном.

Вече знаем, че това е коронавирус, принадлежащ към групата 2В, с други думи от същото семейство като тежкия остър респираторен синдром (ТОРС), и му дадохме име: Sars-CoV-2. Болестта, която той причинява също си има име: Ковид-19. Този нов вирус е сроден с коронавирус на прилепите. Генетичните анализи потвърдиха, че той е с естествен произход, появил се е наскоро (между края на ноември и началото на декември) и независимо от това, че вирусите се адаптират, като мутират, честотата на мутация на Sars-CoV-2 не е много висока.

2. Знаем как да открием коронавируса.

Още на 13 януари тестът RT-PCR, който позволява да се открие вируса, стана достъпен за всички. През последните месеци тестовете от този тип се усъвършенстват и тяхната чувствителност и специфичност се развиват.

3. В Китай положението се подобрява.

Важните мерки за контрол и изолация, наложени от Китай, дават резултати: броят на всекидневно диагностицираните случаи намалява от няколко седмици. В други страни се провежда подробен епидемиологичен мониторинг. Избухването на новия коронавирус е много специфично, което позволява да се контролира по-лесно. Такъв, например, е случаят в Южна Корея или Сингапур.

4. 81 процента от случаите са леки.

Заболяването не предизвиква симптоми или е леко в 81 на сто от случаите. В 14 на сто от случаите може да предизвика тежка пневмония, а в останалите 5 на сто може да стане критично, дори смъртоносно.

5. Хората оздравяват.

Понякога медиите са склонни да съобщават само за увеличаването на броя на потвърдените случаи и броя на починалите. Въпреки това, мнозинството от заразените са излекуват. Наистина има 13 пъти повече излекувани, отколкото починали, и този дял се увеличава.

6. Децата (почти) не са засегнати.

Само 3 на сто са случаите засягат млади хора под 20 г., а смъртността при хората под 40 г. е само 0,2 процента. При децата симптомите са толкова леки, че могат да останат незабелязани.

7. Коронавирусът се дезактивира лесно.

Вирусът лесно може да бъде дезактивиран, почиствайки в продължение на една минута заразените повърхности с разтвор на етанол (62-71% алкохол), водороден пероксид (0,5% “кислородна вода”) или натриев хипохлорит (0,1% белина). Честото миене на ръцете със сапун и вода е най-ефикасното средство да се избегне предаването му.

8. Вече има над 250 научни статии за новия коронавирус.

Дойде часът на науката и сътрудничеството. Само за един месец се появиха 164 статии, в които се споменават термините Ковид-19 или Sars-CoV-2, в библиографската база данни PubMed. Има и много други публикации по темата. Тези предварителни трудове разглеждат ваксините, терапиите, епидемиологията, генетиката и филогенезата, диагностиката, клиничните аспекти и т.н. Те са разработени от около 700 автори по целия свят. Така че става дума за кооперативна, споделена и отворена наука. През 2003 г., когато се появи тежкият остър респираторен синдром (ТОРС), беше необходима повече от година, за да се появят половината от тези статии. Нещо повече, този път повечето научни списания оставиха свободен достъпа до публикациите за коронавируса.

9. Вече има прототипи на ваксини.

Способността ни да измисляме нови ваксини е впечатляваща. Вече са създадени над осем проекта, насочени към новия коронавирус. Предлагането на прототип на ваксина върви много бързо. Някои групи, които работеха по проекти за ваксина срещу вируси, подобни на Sars-CoV-2, трябваше само да пренасочат изследванията си към новия вирус. Развитието обаче се забавя от необходимите тестове за оценка на токсичността или потенциалните странични ефекти на опитните ваксини, както и тяхната безопасност, имуногенност (способност за предизвикване на имунен отговор) и ефективността на защитата, която предоставят. Така че може да са необходими няколко месеца или години, за да се създаде ваксина, която може да бъде комерсиализирана, но прототипите вече се разработват.

Такъв например е случаят с ваксината ARNm-1273 на Moderna, която се състои от фрагмент на Информационната рибонуклеинова киселина (РНК), който позволява да се произведе протеин, получен от повърхностния гликопротеин S на коронавируса. Компанията Moderna вече е работила по подобни прототипи за други вируси, като респираторния синцитиален вирус (VRS или HRSV за човешкия респираторен синцитиален вирус), човешкия метапневмовирус, парагрипния вирус тип 3, вируса на грип А (H7N9), цитомегаловирус, вирус Zika или вируса Epstein-Barr.

Компанията Inovio Pharmaceuticals обяви, че работи върху синтетична ДНК ваксина срещу новия коронавирус. Наречена INO-4800, тя също се основава на повърхностния гликопротеин S ген на вируса.

Sanofi ще използва своята експресионна платформа за рекомбинантни бакуловируси, за да произведе големи количества от повърхностния антиген на новия коронавирус.

“Ваксинната група” на Университета в Куинсланд, Австралия, обяви, че вече работи върху прототип, използвайки техниката, наречена “молекулярни щипки” (molecular clamp). Тази нова технология се състои в създаването на химерни молекули, способни да поддържат оригиналната триизмерна структура на вирусния антиген. Това позволява да се произведат ваксини за рекордно кратко време, като се използва вирусният геном.

Друга биотехнологична компания, Novavax, също обяви, че работи върху коронавируса. Тя притежава технология, която позволява да се произведат рекомбинатнти протеини, свързани в наночастици, които, със своя собствен стимулатор, представляват мощни имуногени.

В Испания групата на Луис Енюанес и Изабел Сола от CNB-CSIC работи от години върху ваксини срещу коронавируси.

Някои от тези прототипи скоро ще бъдат тествани върху хора.

10. В ход са над 80 клинични опита върху антивирусни лекарства.

Ваксините са превантивни. В близко бъдеще е важно да се разработи лечение за хората, които вече са болни. Над 80 клинични опита за оценка на ефективността на лечението срещу коронавируса вече са в ход. Това са антивирусни лекарства, които са били използвани при други инфекции, вече са одобрени и знаем, че са безопасни.

Ремдезивир е един от тези антивирусни препарати, които вече са тествани върху хора. Този широкоспектърен антивирусен препарат, който все още се изследва, бе използван срещу ебола и коронавирусите ТОРС (Тежък остър респираторен синдром) и Близкоизточния респираторен синдром (MERS). Това е аналог на аденозина. Включен във веригата на вирусната РНК, той блокира репликацията му.

Хлорохинът е друг кандидат. Този противомалариен препарат се оказа с мощно антивирусно действие. Знаем, че хлорохинът блокира блокира вирусната инфекция, повишавайки pH на ендозомата (вид малка сферична структура, ограничена от мембрана), необходима за сливането на вируса с клетката, като по този начин блокира неговото навлизане. Доказано е, че това съединение блокира новия коронавирус in vitro. Хлорохинът вече се използва при пациенти с пневмония, причинена от коронавирус.

Лопинавир и ритонавир са два протеазни инхибитора, използвани като антивирусно лечение в борбата срещу ХИВ, блокирайки окончателното му развитие. Имайки предвид, че протеазата на Sars-Cov-2 се оказа сходна с тази на ХИВ, тази комбинация вече е тествана при пациенти с коронавирус.

Сред останалите предложени изпитания, някои се основават на употребата на озелтамивир (инхибитор на невраминидазата, използван срещу грипния вирус), интерферон бета-1b (протеин с антивирусна функция), антисеруми на хора, които вече са се възстановили, или моноклонални антитела за неутрализиране на вируса. Предложени са и нови терапии, използващи инхибиторни вещества, като например барицитиниб, вече разрешено лекарство за лечение на ревматоиден артрит, чиято потенциална ефективност срещу коронавируса бе установена благодарение на изкуствения интелект.

През 1918 г. грипната пандемия уби над 25 млн. души за по-малко от 25 седмици. Може ли подобна ситуация да се случи отново днес? Вероятно не. Всъщност никога в историята си не сме били по-подготвени да се борим с пандемия.

Превод от френски: Галя Дачкова