Трагедията с коронавируса е шанс Русия и Европа да рестартират отношенията си

Русия се подготвя да посрещне предстоящия пик на коронавирусната епидемия. След посещение в московската болница с най-много заразени пациенти и многочасово заседание на правителството президентът Владимир Путин направи телевизионно обръщение към нацията във връзка с разпространението на инфекцията. Първо, държавният глава отложи за неопределено време насроченото на 22 април всенародно гласуване на промените в конституцията. Второ, обяви идната седмица за неработна. Трето, предложи мерки за справяне с икономическите последици от епидемията.

През последните няколко дни официално регистрираните случаи на COVID19 в Русия започнаха да се увеличават с бързи темпове и вчера общият брой на заразените надхвърли 1000 души. От понеделник в Москва се въвеждат по-строги ограничителни мерки. Затварят се ресторантите, търговските центрове и големите паркове. Налага се карантина на хората над 65-годишна възраст и на хората с хронични заболявания. На останалите се препоръчва да останат по домовете си. Училищата и университетите преминават на дистанционно обучение.

Въпреки всичко засега властите се отказват от въвеждането на строга карантина като в повечето европейски държави. Доколко адекватни са предприетите мерки и възможно ли е развитието на „италиански сценарий“ в Русия?

Кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров потърси за коментар по темата колегата от радио „Комерсант“ Максим Юсин.

- През седмицата президентът Владимир Путин посети московската болница с най-много заразени с коронавирус пациенти. Главният лекар Денис Проценко му каза, че властите трябва да се подготвят за „италиански сценарий“. Възможен ли е такъв сценарий в Русия и готова ли е страната да посрещне пика на епидемията, който, по прогноза на цитирания лекар, ще настъпи в средата или в края на идната седмица?

- За всеки случай трябва да се подготвим за италианския и испанския сценарий. През последните два дни действително статистиката показва такова увеличение на заразените в процентно отношение, каквото беше в най-лошите дни в Италия. Далеч не всички болни са преминали тестове. Между другото, такава е ситуацията и в Северна Европа. Говорих с приятели от Финландия. Те смятат, че официално обявените случаи са едва 5% от реалния брой на болните. Не зная как е у нас, но разбира се болните са повече от това, което е установено. Затова трябва да очакваме, че с увеличаването на тестовете ще расте и официалният брой на болните.

Друг е въпросът, че за щастие Русия получи отсрочка във времето. Може би месец в сравнение с Италия. Това дава възможност да се подготвим. Трябва да се строят болници, както се прави сега край Москва. Ще има нови болници и в други региони на Русия. Току-що прочетох, че министърът на отбраната Сергей Шойгу е изразил готовност да изпълни разпореждането на правителството и оперативно да построи 16 големи медицински центрове, които да приемат болни при евентуално развитие на лошия сценарий. Ако се подготвим за момента, в който епидемията ще се разрази с пълна сила, надявам се, че ще можем да приложим германския сценарий. В Германия има много болни и малко смъртни случаи. По-нататък трябва да гледаме как ще се развиват събитията, да се готвим за най-лошото и да се надяваме на най-доброто.

- Можем ли да говорим за някакъв специфичен руски подход към проблема с разпространението на коронавирусната инфекция?

- Няма някакъв специфичен подход, който да е свойствен само на Русия. Мисля, че засега ситуацията у нас може би е аналогична на тази в страните от Северна Европа. Там не се въвежда строга карантина, но се въвеждат разумни ограничения, като при това не е парализиран икономическият живот. Имам предвид Финландия, Швеция, Норвегия и Дания. Но и у нас мерките се затягат с всеки изминал ден. От следващата седмица в Москва се затварят и ресторантите. Засега за седмица, но има поговорка, че няма по-постоянни мерки от временните. Затова не изключвам мерките да бъдат продължени и след изтичането на седмицата, която Путин обяви за неработна.

Най-важното е мерките за борба с коронавируса да не съсипят икономиката. Всички сме застрашени. В такива моменти осъзнаваме, че всички ние, че цялата планета, сме в една лодка. Принципно Русия по нищо не се различава от България, от Франция и даже от Съединените щати. По същия начин ще пострада малкият бизнес, милиони хора ще останат без средства за съществуване. Задачата на правителството е да не позволи тези хора съвсем да изпадна в ниската социална категория, при което да се окажат в безизходица, а някой даже да премине в престъпната сфера, както беше у нас през 90-те години. Има такава опасност.

Единственото предимство на Русия пред съседните страни, страните от постсъветското пространство, а може би и източноевропейските страни от бившия Варшавски договор е, че през последните години бяха заделени значителни финансови резерви. Само златно-валутните резерви са 580 милиарда долара плюс стабилизационния фонд и т.н.

- Защо президентът Путин направи телевизионно обръщение към нацията едва тази сряда?

- Всеки държавен лидер трябва да се обърне към народа рано или късно в такава ситуация. Според мен лидерите на всички европейски страни вече го направиха. Мисля, че Зеленски се обърна към украинците пет пъти. Путин го направи за първи път. От една страна може да се каже, че се забави. От друга може би е проучвал обстановката, за да обяви точно сега неотложните мерки. Най-важното е, че слава Богу е отложен референдумът за конституционните промени, който фактически е за продължаването на пълномощията на Путин. Защото провеждането му сега би било съвсем цинично. В противен случай можеше да се окажем в същата нелепа ситуация като президента на Франция Еманюел Макрон, който на 15 март, в разгара на епидемията, проведе първия тур на местните избори. Защо беше нужно? Възрастните хора гласуваха в избирателните секции, излагайки на риск живота си. А после буквално на другия ден отмени втория тур и обяви строга карантина. Имаше опасност и нашите власти да се опитат да отложат строгите мерки до деня на референдума, доколкото придават голямо значение на поправките в конституцията. Слава Богу, че се осъзнаха.

- Решението на президента Путин да изпрати военни лекари и медицинско оборудване в Италия беше възприето нееднозначно не само в чужбина, но и в самата Русия. Либералите и патриотите например дружно го разкритикуваха. Според първите това е кремълска пропаганда с користни политически цели, а според вторите – не трябва да се помага на тези, които въвеждат санкции срещу Русия. Вие обаче твърдите, че това решение е абсолютно правилно. Защо?

- Имам три аргумента. Първият е чисто човешки, морален. Ситуацията е такава, че трябва да забравим за всички обиди, санкции и т.н. и да осъзнаем, че всички сме хора. Всички сме в една лодка и трябва помагаме на тези, на които им е трудно. Италианците не са ни никакви врагове. Те са наши приятели и партньори. Това е страната и народът, към които исторически изпитваме най-топли чувства. При положение че засега епидемията все още не се е разразила в Русия в такива мащаби и има техническа възможност да облекчим страданията на възрастните хора в Италия, да изпратим наши лекари сестри и оборудване, да спасим някого или да облекчим последните дни и часове от живота на някой умиращ, то само заради това си струваше да го направим. Нямам никакви съмнения, че това беше правилно решение.

Второ, има чисто прагматични съображения. За да сме готови да се противопоставим на епидемията у нас, трябва да се включим на предната линия в борбата на човечеството с коронавируса, там, където положението е най-тежко. Паралелно с помощта за другите и самите ние да придобием опит. Това също е много важно.

Третата причина е свързана с критиките към Москва, че си прави PR , че това е пропагандистки ход. А защо не, ако има възможност да си направиш добър PR? Даже се надявам, че след тази безпрецедентна помощ за Италия руската политика няма да остане същата като преди. Нашите ултрапатриоти и противници на Запада все по-трудно ще намират аргументи и т.н. Защото ако самият Путин е решил да помогне на Италия в такъв момент, то тогава защо не? Това е също така сигнал към европейците. В такива критични моменти се разбира кои са врагове и кои приятели. Наистина ли сме такива врагове, такива зловещи сили, каквито се опитват да ни изкарат поляците и прибалтийците? А може би не всичко на този свят е толкова просто и толкова черно-бяло. Замислете се!

Целият свят ще излезе обновен от трагедията с коронавируса. В името на това обновление е много полезно да се избавим от стереотипите на миналото, от шаблоните. Просто да затворим страницата на конфликтите, неразбирането и да започнем от нулата. Разбира се, че това няма да се хареса много на някои другари във Вашингтон и във Варшава, но аз се надявам, че след този момент на истината в Европа ще бъдат повече тези, които ще поискат да градят отношенията си с Русия поновому. Така че в дадения случай не виждам нищо лошо в това да рестартираме отношенията си на фона на общата трагедия.