"Елените“ и Царево показват, че не се учим от грешките си, не се учим от историята. Това каза бившият заместник-министър на земеделието и горите, лесовъд и университетски преподавател доц. Георги Костов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.
Строителството в дерета с големи водосбори, дори те да са сухи в момента, винаги крие сериозни рискове. "В исторически план хората, които са създавали населените места, не са застроявали речните легла. Неслучайно в първоначалния проект на "Елените“ в рамките на речното легло не е извършвано строителство. По-късно обаче тези територии са застроени“, поясни доц. Костов.
Това е масов случай, допълни той. Често тези територии са заселвани и застроявани с незаконни постройки и там се оформят цели ромски махали. Примери за това са квартал "Аспарухово“ във Варна и Велинград, посочи Георги Костов.
Ситуацията с населените места край морето е коренно различна, отбеляза той.
"Негласният икономически интерес, че трябва да се построи нещо, само защото е на крайбрежието, кара администрацията да забавя своите действия. През 2020 г. заради изискване на директива на Европейската комисия е извършено картиране на всички потенциални поройни водосбори, т.е. там, където съществува реална опасност от наводнения.
"Това е извършено и представено на МОСВ, то от своя страна – на съответните басейнови дирекции, които е трябвало да отбележат всички такива места в кадастъра, и там, където има застрояване в потенциално опасно място, както е на "Елените“, да се вземат конкретни мерки за неговото обезопасяване. Те са констатирали, че има някакви малки тръби, които са прокарани и които не могат да поемат висока вода, забавили са съответната информация към кадастъра, т.е. дигитализирането на тази територия. Същата е ситуацията в района на Шабла – там също има потенциални места, картирани като опасни, но те все още не са дигитализирани. Може само да имаме подозрения дали това е направено поради някакви користни интереси, поради административна немарливост или поради незнание. Но и трите неща не оправдават множеството административни органи, които са позволили това да се случи“, категоричен бе Георги Костов.
Доказването на персонална вина в подобни случаи обаче е много трудно и обикновено те завършват по един и същи начин.
Истинските решения според бившия заместник-министър на земеделието и горите изискват признаване на слабостите и подход към интегрирано, комплексно управление на природните ресурси. "Нито един природен ресурс – нито водата, нито гората, нито земеделските земи, не може да съществува сам за себе си, без връзка с другите компоненти. Едно от решенията е да има публичност на информацията, която се изисква от европейското и нашето законодателство. Ако има информация, че съответното място е заплашено от наводнения, от порои или други бедствия, един инвеститор ще се замисли дали да инвестира. Кадастърът доскоро беше недостъпен за обикновените граждани, да не говорим за такива карти за риск от наводнения и от други природни бедствия, които са разработени в България. На ниво община те могат да бъдат разработени и приведени на ниво имот, за да имат представа хората, когато купуват имот, къде попада той. Същото трябва да стане и с поземления фонд – всички трансформации на публичния фонд трябва да бъдат публични и достъпни“, обясни доц. Костов.
В момента липсва интегрирано управление на водите и на земята и всяко ведомство работи само за себе си. "Това пречи на интегрираното управление и затлачва процеса на взимане на решения“, заяви експертът.
Строежите на рискови места могат да бъдат премахнати или да се изготвят съоръжения за предпазване от най-високите води. "Във всички случаи решението ще е много скъпо и аз се опасявам, че след няколко месеца ние ще забравим за този случай, защото ще говорим за някакъв следващ проблем. Трябва да се говори комплексно и постоянно, това не може да бъде медийна новина само когато имаме проблем“, подчерта доц. Костов.