Основният принос за повишаването на оценките на Международния валутен фонд (МВФ) за икономическия растеж на България е на вътрешни фактори, каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за БТА по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
Фондът повиши прогнозите си за България до 3 процента за 2025 г. и 3,1 процента догодина спрямо темпа от 2,8 процента през 2024 година, припомня БТА.
Страната ни има стабилна банкова система, нисък публичен дълг и активен частен сектор. Българският бизнес остава двигател на растежа – гъвкав, иновативен и устойчив, открои Радев основните фактори, благоприятстващи икономическата динамика.
Същевременно, по думите му, очакваното ускоряване на инфлацията (до 3,6 на сто тази година и 3,4 на сто през 2026 г. - бел. ред.) е временно – резултат от базови ефекти и промени в регулирани цени. Той подчерта, че е важно фискалната политика да не влиза в противоречие с паричната, като при запазване на баланса инфлацията ще продължи да се успокоява.
Устойчивостта на икономическия растеж в условия на висока несигурност и ограничени ресурси е темата, привлякла основно вниманието по време на разговорите между водещи финансисти от целия свят, които се състояха тази седмица във Вашингтон, посочи още Димитър Радев.
Лихвените равнища в повечето водещи икономики, включително в еврозоната, вече се намират на неутрална или близо до неутрална територия, което предполага по-балансирана парична позиция. За разлика от това, фискалното пространство остава силно ограничено. Общото послание е, че стабилността изисква повече последователност и координация между политиките – както на национално, така и на глобално ниво, отбеляза той.
По думите му България остава сред страните с най-нисък дълг в Европейския съюз, което е основното сравнително предимство на страната ни. В същото време обаче фискалната дисциплина постепенно се разхлабва и дефицитът расте. Устойчивостта, натрупана през годините, особено в периода до 2020 г., е напът да бъде компрометирана и трябва да бъде защитена чрез умерена и предвидима бюджетна политика, предупреди централният банкер.
Процесът на присъединяване на България към еврозоната предизвиква естествен интерес сред участниците във форума, тъй като България постигна запазване на относителна макроикономическа стабилност в сложна вътрешна и външна среда и тази стъпка се оценява като логична и като сериозен успех, но и като изпитание за устойчивостта на политиките, сподели впечатленията си управителят на БНБ. Еврозоната не е крайна цел, а ангажимент – към предсказуемост, институционална зрялост и доверие, подчерта той.