Насилието, извършвано от деца и тийнейджъри, не е поредица от изолирани случаи, а е „малка снежна топка, която се превръща в лавина с всеки изминал ден“. Това заяви в „Интервюто в Новините на NOVA“ клиничният психолог Александра Петрова. Според нея децата са лакмус за света на възрастните и тяхното поведение е отражение на общество, пълно с „радикали и хора, които обичат да мразят“.
В коментар по повод зачестилите прояви на жестокост сред непълнолетни, психологът Александра Петрова заяви, че проблемът ескалира от години. „Още преди 6-10 години децата от втори-трети клас започнаха да се тормозят, но тогава това не беше забележимо, защото някак си родители и учители успяваха да менажират тези проблеми“, обясни тя.
Според нея основната причина се крие в средата, която възрастните създават. „Децата винаги са лакмус за света на възрастните. Това, което виждаме, е, че ние сме се превърнали в едно общество, което е пълно с хора радикали, с хора, които обичат да мразят, които нямат вариативно мислене, нямат подход към култура, към вяра. Всъщност всеки се бори и оцелява“, коментира Петрова.
Решението, според нея, се крие в целенасоченото изграждане на емоционална интелигентност от най-ранна възраст. „Детският и тийнейджърският мозък е много по-чувствителен на стрес и много по-бързо учи. Емоции като тревожност, вълнение, вина или срам могат много бързо да се обърнат към агресия“, обясни тя. Затова е ключово децата да бъдат учени да разпознават собствените си емоции, да проявяват емпатия и да развиват авторефлексия – способността да осмислят собствените си чувства.
„Емоционалната интелигентност не е даденост, тя не е готова. И ние, възрастните, сме отговорни за това“, категорична е Петрова. Тя посочи като пример Сингапур, където децата се учат на дихателни техники за справяне с емоциите, и Швеция, където в училищата има часове, посветени на формирането на уважение към другия.
Друг ключов фактор за справяне с агресията е връщането на масовия спорт и достъпните извънкласни дейности. „Какво стана с масовия спорт? Много родители споделят, че нямат възможност, първо защото имат много работа, и второ - заради динамиката, която имат децата“, каза психологът. Тя обясни, че особено момчетата имат нужда от съревнование и групови занимания, за да се верифицират и да изразходват енергията си по здравословен начин.