Във вчерашния ден Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) излезе с декларация, в която остро осъжда проектобюджета за 2026 година.
„Това не са просто технически пропуски, а системно отношение към трудещите се и към бизнеса в България“, заяви ротационният председател на АОБР за 2025 г. и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) - Румен Радев, в предаването „Лице в лице“ по бТВ.
„Получихме параметрите на бюджета буквално в последния момент, с уведомление, че днес трябва да заседава бюджетната комисия, а утре - тристранният съвет. Това са абсурдни срокове. Но проблемът не е само в тях, липсата на диалог е показателна. Ние поискахме разговор още през септември, но позициите ни бяха игнорирани“, каза Радев.
„Законът за бюджета предвижда допълнително емитиране на дълг до 10,5 милиарда евро през 2026 година. Но нека припомня - само през текущата 2025 година от шестте ние вече сме заели 5,2 милиарда. През 2024 година дългът беше 24,2 милиарда евро, през 2025 се очаква да достигне 31,3 милиарда, а през 2026 – 37,6 милиарда евро. Като относителен дял това означава покачване от 23% през 2024 до 27,8% през тази година и 31,3% догодина. Ние заборчляваме“, заяви той.
И определи бюджета като „популистки“ и предупреди, че в него се залагат нереалистични приходи.
„Очакваното изпълнение за 2025 г. е 11 млрд. евро приходи от ДДС, а в новия бюджет се предвиждат 15 млрд. – с 4 млрд. повече. Това е абсолютно нереалистично. Самият директор на НАП не показа увереност, че ще успее да ги събере“, заяви Радев.
Бившият социален министър Христина Христова подкрепи част от критиките, като подчерта, че „недостатъчният диалог винаги води до негативи“.
„Добрият диалог ражда разумни предложения и усещане за ред и справедливост. Но нека говорим за параметрите – 3% процента дефицит и 2,7% ръст на БВП са обещани. Това са добри цифри, но зад тях има съмнения за реалистичност. Приходите от ДДС и Плана за устойчивост може и да не се реализират“, каза Христова.
Тя предупреди, че повишаването на минималния осигурителен доход и минималната работна заплата ще увеличи тежестта върху работодателите.
„Осигурителната вноска расте, а 60% от нея плаща работодателят. Това е сериозна тежест. Също така включването на европейската директива за минимални заплати беше направено погрешно – тя елиминира колективното договаряне“, добави тя.
Въпреки критиките Христова посочи и някои положителни страни на бюджета.
„Вижда се приоритет към образованието - увеличение на стандартите за издръжка на ученици и на средствата за държавно делегирани дейности. Това е добре. Добра е и програмата за инвестиции в общините, особено за водоснабдяване и инфраструктура – магистрали „Хемус“ и „Струма“. Но плащанията към общините се прехвърлят към Българската банка за развитие, което поражда въпроси - дали не се прави, за да не се отчита в дефицита“, коментира Христова.