Държавата по принцип трябва да притежава стратегическите си активи и никога не е трябвало да ги продава. Това каза в предаването „Пресечна точка” по "Нова телевизия" енергийният експерт Явор Куюмджиев.
Текстове в закона за Бюджет 2026 дават повод за анализи, че държавата се готви да купи „Лукойл” при необходимост. Предложението е при нужда да се осигурят допълнителни държавни гаранции и през Българската банка за развитие (ББР) да се намери финансиране в рамките на 2 милиарда евро, така че държавата да може да купи рафинерията и бензиностанциите.
“Не съм съгласен, че държавата не е добър стопанин. Тя управлява АЕЦ, управлява НЕК и много други дружества. Собствеността няма никакво значение, ако те биват управлявани от експерти и политиците не се месят, защото когато го направят, се появяват проблемите”, смята Куюмджиев.
Той обясни, че е възможно тези дружества да съществуват без политическа намеса. “Пример е Чехия, където ЧЕЗ, една от най-големите компании, е 67% изцяло държавна. Там има много строги правила как се управлява компанията - 20% от печалбите отиват в държавния бюджет”.
“Може да има задкулисни интереси в закупуването на „Лукойл”, но по този въпрос мисля две неща. Първо - 2 милиарда евро няма да стигнат, за да се плати честна цена на сегашния собственик. Очевидно това ще бъде някаква форма на заем, който ще бъде отпуснат на ББР с държавни гаранции. Те ще бъдат 2 млрд. “живи” пари, които могат да бъдат използвани, за да се купи „Лукойл”. Той струва около 8 млрд., от това, което съм чел”, обясни експертът.
Според него тези пари могат да бъдат използвани и, за да се осигури оборотен капитал на рафинерията, защото към момента за нея суровият петрол го купува компанията-майка. “Нашата рафинерия никога не е купувала нефт на световните пазари”.
“Купуването на нефт е много сложна процедура. Тя може да бъде овладяна, но е и много капиталоемка, защото никой няма да даде количества петрол без да бъдат платени. Когато се произведат някъде по света, те трябва да пътуват 1-2 месеца, за да стигнат до рафинерията ни. Трябва време, за да бъдат преработени в горива, те да бъдат продадени и да се съберат парите. Което означава, че оборотът на средствата е около 3-4 месеца”, смята Куюмджиев.
По думите му сумата, която е необходима за оборотен капитал на рафинерията, е точно около 2 млрд. евро. “Никой по света няма да ѝ даде тези пари без да има държавни гаранции”, допълни експертът.
“Друг вариант е “Лукойл” да бъде публично акционерно дружество, в което държавата да притежава 50%, а другите да са на водещи световни компании. Тези 2 млрд. евро ще стигнат, но няма да стигнат за 50%. Това пак оставя отворен въпроса откъде ще се намерят парите за оборотен капитал”, обясни Куюмджиев.