Началото на 1997 година остава една от най-драматичните страници в новата история на България. Хиперинфлация, фалирали банки, обезценени спестявания и масово обществено недоволство довеждат до ескалация на протестите и щурма на парламента на 10 януари.
За събитията от първо лице разказа Стефан Софиянски – тогавашен кмет на София, а по-късно служебен министър-председател, в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“.
„Помня всичко минута по минута“, каза Софиянски и върна лентата към сутринта на 10 януари. Малко преди 8 часа му се обажда покойният Николай Добрев, тогава министър на вътрешните работи в оставка. „Стефане, направи нещо, става страшно“, са думите, които и днес звучат ясно в съзнанието му. Първоначално напрежението изглеждало овладяемо, но към обяд ситуацията бързо излиза извън контрол.
Софиянски описва първите сблъсъци около парламента, нерешителността на полицията и последвалата ескалация. „Попаднах в един кошмар – чупещи се стъкла, напираща тълпа, полицаи, които не смееха да посегнат“, разказа той. По думите му първият сериозен сблъсък е станал при опит за излизане на депутат от парламента, което допълнително е нажежило обстановката.
Заедно с тогавашния новоизбран президент Петър Стоянов, който все още не е встъпил в длъжност, Софиянски се опитва да спре тълпата. „Хванати за ръце, молехме хората да не влизат в парламента. Страхувахме се от погром“, спомни си той. Въпреки усилията им, след хвърляне на димка и използване на сълзотворен газ, контролът е загубен и протестиращите нахлуват в сградата.
Най-тежките моменти идват през нощта, когато в София са докарани полицейски части от страната. „Тогава започна истинският бой. Биеха хора“, каза Софиянски, като подчерта, че напрежението не е било провокирано от армията. „Войниците дойдоха, за да вдъхнат респект. Това са синовете на същите тези хора на площада“, отбеляза той.
Софиянски не скри емоцията си, описвайки нощните побоища и хаоса в центъра на столицата. „В тази нощ нямаше нищо добро. Това беше мъка – българи срещу българи“, заяви той и добави, че именно тези сцени са оставили най-дълбокия отпечатък в съзнанието му.
Кризата приключва на 4 февруари 1997 г. с решение за предсрочни избори, а Стефан Софиянски е назначен за служебен министър-председател. Той призна, че поемането на тази отговорност е било изключително рисковано. „Доларът беше 3 000 лева. Всички отказаха. Аз се съгласих, само ако сам определя екипа си“, разказа той. Така се формира правителство с ключови икономисти и финансисти, което въвежда валутния борд – мярка, която Софиянски определя като единственото възможно спасение в онзи момент.
Днес, с дистанцията на времето, бившият служебен премиер смята, че България е поела правилния път след 1997 г., но го е извървяла трудно. „Посоката е правилна, но изпълнението е лошо – вървим бавно, криволичим, падаме в канавките“, каза той. По отношение на еврозоната Софиянски изрази критична позиция, като подчерта, че силната икономика трябва да предхожда членството, а не обратното.
„Не ме спечелиха с думи. Бях сравнително успешен кмет и поемането на този ангажимент беше изключително рисково. Водеха се разговори и с други хора, но всички отказаха. Например Александър Божков отказа да стане премиер. Имаше и други, с които се говореше, но не мога да ги назова. Аз поставих условие сам да определя екипа си и едва тогава приех“, разказа той.
В края на разговора той отправи ясно послание: „Да няма повече 10 и 11 януари. Това беше тъжен и срамен момент за България.“ Софиянски пожела страната да има стабилно и силно правителство, което да работи за реално икономическо развитие, за да „кипи България от работа, а не от кризи“.