Проектът на президента Румен Радев за нова Конституция е напълно готов и стои „някъде“, чакайки да бъде включен в обсъждане и евентуална легализация. Това обяви дипломатът и президент на Института за публична политика проф. Здравко Попов в предаването "Денят на живо“ по NOVA NEWS.
По думите му проф. Емилия Друмева, която е участвала в изготвянето на документа, е потвърдила, че проектът е завършен. Проф. Попов смята, че е дошло време за смяна на модела на управление, като очаква президентът да артикулира своята политическа програма върху по-патриотична и консервативна платформа.
Дипломатът припомни, че е очаквал този ход от страна на Радев още през 2020 г., когато той се включи в гражданските протести. Според него тогава президентът не е напуснал „Дондуков“ 2 поради няколко причини – подготовката за втори мандат, нуждата от натрупване на опит и наличието на политически партньори в лицето на "Продължаваме Промяната-Демократична България", които чрез подкрепата си за него са легитимирали собственото си участие в политиката.
Проф. Попов коментира и решението на премиера в оставка Росен Желязков да подпише хартата на „Съвета за мир“, докато Румен Радев отказа поканата на Доналд Тръмп. Дипломатът предположи, че Радев е отказал, тъй като поканата е била в качеството му на държавен глава, а той вече е взел решение да напусне този пост и е искал да избегне двусмисленост.
„Съветът за мир е елитен клуб, чиято цел е преформатирането на световния ред и изграждането на нова сигурност. Доналд Тръмп има амбицията да бъде световен лидер и да създава нови органи на международния живот, като например формат „G5“, в който да влязат Китай, Индия, Русия и САЩ“, посочи Попов.
Според проф. Попов инициативата на Тръмп поставя Европейския съюз в сложна ситуация. Той очерта сблъсък между две платформи: „политическия реализъм“ на Тръмп, ориентиран към интереси и експанзия, и „политическия идеализъм“ на Европа, почиващ на принципи и ценности от времето на Студената война.
„В този съвет влизат страни преобладаващо с нелиберални и антилиберални режими, като например Беларус. Затова за лидери като Антонио Коща и Урсула фон дер Лайен е трудно да приемат този модел“, обясни дипломатът.
Проф. Попов подчерта, че за България става все по-опасно да се опитва да „седи на два стола“. „Трудно е да седиш на два стола, когато те вече не са един до друг, а са раздалечени на голямо разстояние в стаята“, заключи той.