Законът за Българската народна банка не противоречи на Правото на ЕС по отношение на изискванията към членовете на националните банки, както и във връзка с основанията за тяхното освобождаване. Това най-общо е становището на генералния адвокат Николас Емилиу (Nicholas Emiliou), изразено днес пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по казуса, свързан с отстраняването на Андрей Гюров като подуправител на Българската народна банка (БНБ), съобщават от lex.bg.
Становището на генералния адвокат е в следната насока:
1.Член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 7 от Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да се тълкуват в насока, че допуска национално законодателство, което изисква член на орган за вземане на решения на националната централна банка (НЦБ), като например заместник-управител, да подава на компетентния национален орган декларация, разкриваща неговия или нейния интерес, като участие като акционер в компания или участие в управителен орган на нестопанска организация;
2.Член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва да се тълкува като приложима по силата на правото на ЕС само към управителите на НЦБ. Въпреки това, тази разпоредба трябва да се тълкува така, че допуска национално законодателство, което поставя същите съществени условия за предсрочно освобождаване на заместник на управителя (подуправител);
3.Член 130 от ДФЕС и член 7 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва да се тълкуват в насока, че допускат национално законодателство, което не забранява на подуправител на национална централна банка да има дял в дружество с ограничена отговорност, при условие че това законодателство включва механизъм, който позволява да се определи дали в конкретни обстоятелства притежанието на такъв дял води до конфликт на интереси, който може да засегне независимото функциониране на НЦБ или доверието на обществеността в тази независимост. Ако такъв конфликт на интереси е идентифициран и има възможност той да бъде отстранен в определен срок след назначението, член 14.2 от Устава трябва да се тълкува така, че ако лицето не е успяло да отстрани този конфликт в този срок, той или тя може да се счита за лице, което вече не отговаря на условията за изпълнение на задълженията, при условие че срокът е адекватен и моментът, за който започва, е ясно дефиниран;
4.Член 130 от ДФЕС и член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва също да се тълкуват като допускащи националното законодателство, което забранява участието на подуправител в управителен орган на юридическо лице с нестопанска цел без разрешението на компетентния орган. Националното законодателство трябва да позволява такова несъвместимо занятие да бъде прекратено в даден срок след назначението, като член 14.2. от Устава трябва да се тълкува така, че ако лицето не е прекратило тази дейност в този срок, то или тя може да се счита за лице, което вече не отговаря на изискванията за изпълнение на задълженията по смисъла на тази разпоредба, при условие че срокът е адекватен и моментът, за който започва, е ясно дефиниран;
5.Член 130 от ДФЕС и членове 7 и 14.2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва да се тълкуват като изискващи компетентният орган, който трябва да установи основанията за отстраняване на управител на НЦБ, да бъде овластен да извърши преценка дали това лице е било признато за виновно за сериозно нарушение по смисъла на член 14.2 от този Устав.
Делото пред СЕС беше образувано след запитване с осем въпроса на Върховния административен съд, който разглежда жалба на Андрей Гюров срещу решението на Управителния съвет на БНБ, че са налице основания за освобождаването му като подуправител. Според УС той „не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения“ и е „признат за виновен за извършено сериозно нарушение“ – две от основанията в Закона за БНБ за освобождаване на подуправител.
До решението се стигна, след като вече закритата Комисията за противодействие на корупцията (КПК) изпрати на БНБ свое решение, в което установява несъвместимост при Андрей Гюров. Тази несъвместимост се обосновава, с „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и Сдружение „Голф-клуб Благоевград“, без решение на Управителния съвет УС на БНБ по чл.12, ал.5, изр. 2-ро от Закона за Българската народна банка“.
Гюров обжалва не само решението на УС на БНБ, но и това на КПК, на което стъпи Централната банка. В края на 2024 г. Административен съд София-град (АССГ) прие, че решението на КПК е нищожно, тъй като тя не е конституирана съобразно установените в закона ред и условия и съответно е некомпетентен орган без възложен мандат. Освен това АССГ констатира и серия от процесуални нарушения, както и прие, че КПК въобще не е компетентна да се произнася за наличието на основания за освобождаване на член на УС на БНБ (пълния текст на решението виж тук). Това решение обаче не е влязло в сила, тъй като беше оспорено пред ВАС, който пък спря делото, защото чака произнасянето на съда в Люксембург във връзка с жалбата срещу решението на БНБ.
Днешното заключение на генералния адвокат не обвързва СЕС, но практиката показва, че заключенията често биват възприети от съда и стават основа за неговото решение.
Междувременно Андрей Гюров се съгласи да бъде служебен премиер и с издаването на указа за назначаването му за такъв, той подаде оставка от БНБ. Това е следствие на новия Закон за БНБ, който влезе в сила на 1 януари 2026 г. и който предвижда, че ако управителят или подуправител на банката изрази изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател, трябва да подаде оставка. Съгласно чл. 13, ал. 8 от Закона за БНБ, в този случай правомощията се прекратяват с назначаването за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията.
Преди заключението на генералния адвокат, БНБ поиска Върховният административен съд да прекрати делото по жалбата на Гюров. От разпореждане на председателя на състава Георги Чолаков става ясно следното: „На 24 февруари 2026 г. по делото е постъпила молба от ответника по делото, с което се правят следните искания: да се възобнови производството по делото; да се оттегли отправеното до СЕС преюдициално запитване, по което е образувано дело С-611/2024 год.; да се остави без разглеждане жалбата на Андрей Гюров срещу решение № 340 от 16 юли 2024 г. на УС на БНБ и да се прекрати производството по делото„.
ВАС разпорежда препис от молбата да се връчи на Гюров, който може да изрази становището по нея. Освен това съдът задължава Народното събрание да представи препис от оставката на Гюров като подуправител на БНБ. Едва след това тричленният състав на ВАС ще се произнесе по молбата на Централната банка.