Прави се одит в 7 държавни болници - четири в София и три в провинцията, заради цените на скъпоструващите лекарства, които са извън Позитивния списък.
В някои случаи разликите в цената за един и същ медикамент са фрапиращи и са за няколко хиляди лева.
Това съобщи служебният заместник-министър на здравеопазването Владимир Афенлиев на пресконференция на тема: „Колко скъпи са скъпоструващите лекарства в лечебните заведения?“, на която отчете резултатите от извършени проверки от ведомството.
Той уточни, че става дума за лекарства, които са извън Позитивния лекарствен списък и се закупуват директно от болниците за конкретен пациент. "В повечето случаи става дума за редки и много тежки заболявания", обясни той.
Интересен факт е, че с този тип закупуване на медикаменти се занимават само държавни болници, които са общо седем на брой. Той даде и пример за атипична финансова дейност в тези лечебни заведения, като за сравнение е използвано едно и също лекарство. "Лекарствен продукт А в една болница е закупен за 46 000 лева, а в друга - за 424,70 лева. В трета - за 150 402 лева. По подобен начин - в една болница за 23 018 лева, а в друга за 64 375 лева. Лекарство С е купено в една болница за 8 000 лева, а в друга - за 36 000 лева. Тук говорим за абсолютно същото лекарство - търговско наименование, вид на опаковката, концентрация. При лекарствен продукт D разликата е от 18 000 до 44 000 лева. При лекарствен продукт Е - от 15 000 до 40 000 лева", отчете Афенлиев.
Проверяващите се натъкнали и на други фрапиращи примери - две държавни болници в София са закупили един медикамент за 1400-1600 лева. Друга държавна болница в Пловдив го е закупила за 10 800 лева. " В друг случай един медикамент от две държавни болници в София е купен за 2300-2400 лева. Държавна болница в Пловдив го е закупила за 15 210 лева. Един от най-фрапиращите случаи е медикамент, който в София е купен за 517 лева, а в Пловдив – за 8500 лева", изтъкна зам.-здравният министър.
"На пръв поглед, когато анализирахме информацията по въпроса и документацията, изглежда, че редът е спазен и закупуването на лекарствените продукти изглежда законно", подчерта той. "Но все пак, за да видим защо има тези аномалии в цените, в тези държавни болници вече се извършва одит по темата", заяви Афенлиев.
Тъй като тези медикаменти не са в Позитивния списък, те нямат регистрирана официална цена, обясни зам-министърът. Повечето от тях обаче имат регистрация в Европейския съюз. Съществуват два типа такива лекарства - едните са изцяло нерегистрирани, а другите са регистрирани в Европейския съюз, но без определена цена в България.
Афенлиев припомни какъв е редът за заплащане на тези лекарства: "Финансирането се осъществява чрез трансфер от Министерството на здравеопазването към НЗОК. В бюджета на НЗОК има специален ред за такива трансфери, където този механизъм е описан. Става дума за лечение на лица до 18 години, за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. НЗОК заплаща директно на лечебните заведения след получаване на съответния трансфер. Лечебните заведения извършват подбор съгласно законодателството. Комисия от трима лекари предлага закупуването на конкретно лекарство за конкретен пациент. След това лечебното заведение, по определен ред съгласно наредбите, се договаря доставчик или производител. При финализиране на процедурата и прилагане на лекарството, болницата предоставя фактура на НЗОК, която заплаща продукта със средства от трансфера".
Според зам.-здравния министър се забелязва значително увеличение на броя издадени заповеди за одобрение на заплащането на тези лекарства за 2025 г. спрямо 2024 г. "Това може да се приеме и като положителен показател - повече пациенти са получили достъп до лечение", подчерта той. Но изтъкна, че ръст има и във финансово изражение - което обаче се дължи и на факта, на поскъпването на някои медикаменти.
От всички подадени заявления до НЗОК за лечение, 55,7% от разходите за 2025 г. се отнасят за тези лекарства. Тоест, над 50% от средствата са насочени към т.нар. скъпоструващи, но нерегистрирани медикаменти.
"Проблемът, който установихме след задълбочен анализ – на база информация от НЗОК и от всички болници, които са заявявали такива лекарства , е липсата на достатъчна прозрачност при разходването на средствата. Липсва детайлна отчетност от страна на НЗОК към Министерството на здравеопазването. Не твърдим, че отчетност не съществува, но според финансовата дирекция на МЗ тя трябва да бъде значително по-подробна и структурирана според посоката на разходите. Към момента от тези отчети не може ясно да се види за кой медикамент, за кой пациент и каква сума е заплатена, поради което сме поискали промени в този процес", обясни Афенлиев.
Екипът на Министерството на здравеопазването, заедно с Министерството на финансите, смята да въведе промени в реда за финансиране на скъпоструващите лекарства и тяхното ценообразуване. "Защото от всичко казано дотук основният извод е, че за една година – 2025, а вероятно и за предходните години, държавата е плащала в пъти повече за едни и същи лекарства. Това означава, че при нормални или най-ниските използвани цени би трябвало да се освободи финансов ресурс, така че повече пациенти да получат достъп до лечение или този ресурс да бъде насочен към други необходими дейности", подчерта Афенлиев.