Универсалните пенсионни фондове у нас, в които се осигуряват задължително всички родени след 1959 година, отчитат изключително скромна средногеометрична доходност от едва 2-3% за последните пет години. Според официалните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за периода 2021–2025 г., резултатите са сериозно компрометирани от икономическите сътресения през 2022 година, когато някои фондове записаха загуби до минус 13%, пресмята dunavmost.com.
Статистиката показва, че към края на миналата година общият размер на нетните активи на всички фондове е надхвърлил внушителните 31,17 милиарда лева. Въпреки че през отделни години доходността скача над 9%, осреднената картина за петилетката изглежда тревожно на фона на макроикономическите реалности. С най-висока средногеометрична доходност за периода е УПФ "ЦКБ-Сила" с 4,13%, следван от "Топлина" с 3,38%. Най-големият фонд по пазарен дял – "Доверие", отчита 2,38%, а в дъното на таблицата остава "ДСК-Родина" с 1,63%.
Сухите цифри на надзора придобиват съвсем различно измерение, когато се съпоставят с данните на Националния статистически институт. Натрупаната инфлация за същия петгодишен период гравитира около 35%. Това означава, че реалната покупателна способност на парите по индивидуалните партиди е намаляла драстично, тъй като официалната доходност е почти десет пъти по-ниска от обезценяването на парите.
Допълнителна тежест върху натрупванията оказват и удръжките. Посочените от пенсионните дружества резултати са брутни, а към момента таксата от всяка осигурителна вноска възлиза на 3,75%. Средната сума по партидите в универсалните фондове в момента достига около 5650 лева на човек. Според закона, дружествата са длъжни да гарантират, че при пенсиониране лицето ще получи поне номиналния брутен размер на внесените пари, независимо от сривовете на борсите.
Доста по-добри резултати отчитат доброволните пенсионни фондове (трети стълб), при които ограниченията за инвестиране не са толкова консервативни. При тях само за 2025 година номиналната доходност на пет от дружествата надхвърля 8%, а средногеометричната доходност за петилетката държи нива от около и над 6%. Тези показатели демонстрират ясно какъв би бил ефектът, ако средствата се управляват по-рисково, но с потенциал за по-висока възвръщаемост.
Точно този инвестиционен контраст стои в основата на приетите наскоро от Народното събрание промени в Кодекса за социално осигуряване. С тях държавата окончателно даде зелена светлина на така наречения мултифондов модел, който ще заработи реално от началото на 2027 година.
Вместо всички пари да се управляват по един и същ консервативен начин, спестяванията ще бъдат разделени в три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Хората под 50-годишна възраст ще могат да насочват средствата си към динамичния портфейл, където инвестициите в акции ще носят по-висок риск, но и шанс за преодоляване на инфлацията. За осигурените, на които остават по-малко от 3 години до пенсия, парите ще се прехвърлят задължително в консервативния фонд, за да се гарантира пълна защита на капитала преди неговото изплащане. Очакванията на експертите са, че с тази система коефициентът на заместване на дохода ще скочи от сегашните 12,5% на 21,4%.