Думите днес имат стойност, която трябва да се защитава, споделя и доказва – точно както всяка иновация, всяка идея и всяка мисъл, която може да промени бъдещето. На XIV Национален семинар с международно участие „Интелектуална собственост: екосистема на знанието, иновациите и идентичността“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии това бъдеще беше събрано в едва 90 секунди. Толкова време имаха участниците, за да представят идеи, зад които стоят години труд, изследвания и творческо търсене. И именно в това предизвикателство се открои същината на интелектуалната собственост – като живо пространство между знанието и неговата защита, между мисълта и нейното утре, между човешкото въображение и иновацията, която то ражда.
На 23 април 2026 г. – Световния ден на книгата и авторското право, УниБИТ беше домакин на научен форум, посветен на интелектуалната собственост, която се отбелязва на 26 април.
Официалното откриване зададе посоката с ясното съзнание, че интелектуалната собственост днес е много повече от правна рамка. „Тя е израз на нашата културна памет и гаранция за развитието ни като общество,“ подчерта проф. дн Ирена Петева, поставяйки акцент върху отговорността към създаденото знание, като синергия между книгата и алгоритъма, между авторството и неговите нови, все по-размити граници.
Приветствия към форума поднесоха съорганизаторите – ректорите на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ доц. д-р Жан Пехливанов, на ЮЗУ „Неофит Рилски“ проф. д-р Николай Марин, на Висша школа по хуманитаристика – Лешно, Полша Вартош Миколавчак – чрез техни представители в залата. Инж. Оля Димитрова – председател на Патентно ведомство на Р България поздрави всички за работата да популяризират интелектуалната собственост като инвестиция в бъдещето, за която трябва да работим заедно.
Емоционален момент в началото на форума беше онлайн включването на Стоян Денчев – създателят на тази инициатива преди 14 години, който за първи път не успя да присъства физически. От дистанция той поздрави участниците и организаторите с топли думи, в които личеше лична ангажираност и приемственост. Той благодари на проф. д-р Тереза Тренчева за това, че е поела и развила идеята, и формулира своята философска провокация към форума: че интелектуалната собственост не е просто юридическа категория, а „жива връзка между съзнанието, отговорността и бъдещето“, в която всяка идея носи морална тежест и обществена последица. Той благодари и на доц. д-р Любомира Парижкова, която развива каузата на четенето и мисленето, въображението и културата на хората, които ги правят по-осъзнати и свободни в разбирането на света.
Един от най-вълнуващите моменти бе церемонията по връчване на наградата „Homo Legens“, символично напомняне, че четенето остава сърцето на всяка културна и научна екосистема. Носители на Homo Legens тази година са Милена Николова и дн Галя Грозданова-Радева.
Пленарните доклади поставиха въпроси, които не търпят отлагане. Научният форум започна с теми, които звучаха едновременно теоретично и болезнено актуално. Милена Николова – главен редактор на първата онлайн медия за четене и книги в България „Аз чета“ провокира публиката с въпроса, който сякаш остана да виси във въздуха през целия ден: „Кой притежава четенето?“ И отговорът ѝ не беше еднозначен: „Днес четенето е споделено преживяване, но правилата, които го управляват, все още принадлежат на миналото.“
Антония Якмаджиева – гл. експерт в Патентно ведомство, насочи вниманието към света на спорта, където интелектуалната собственост се превръща в икономическа сила:
„Търговската марка е доверие, което носи реална стойност.“
С историческа дълбочина дн Галя Грозданова-Радева върна аудиторията към корените на националната идентичност: Културата не се създава спонтанно, тя се изгражда чрез култура, чрез музика, чрез съзнателно съхраняване на наследството, и се предава. Това е изводът от доклада на тема „Гвардейските капелмайстори – първостроители на българската национална идентичност и музикалнотто изкуство в Третата българска държава“. Изследването ѝ е подкрепено с изложбата „Гвардейският оркестър и формирането на културния и музикален живот в столицата и страната“, която ще украсява УниБИТ до 30 май т.г.
А докторант Борис Бончев постави фокус върху правата на музикантите, които често са пренебрегвани и остават в сянка: „Зад всяко изпълнение стои труд, който заслужава същата защита, както всяко авторско произведение.“
Практическият панел, модериран от проф. д-р Тереза Тренчева, повдигна завесата на реалността без украса. Представителите на бизнеса – хората от практиката, говориха без излишна академичност – директно, конкретно и убедително и без излишни абстракции. В този „откровен разговор“ се включиха Христина Димитрова – създател на Cake away, Ридван Заит – собственик на Шугарленд ЕООД, Цани Донева, директор на Цанита Травел ЕООД, Васил Куков – Васко Софт ЕООД. „Идеята има стойност само когато можеш да я реализираш, защитиш и развиеш,“ беше квинтесенцията на тази дискусия, която показа, че интелектуалната собственост вече не е абстрактна тема, а ежедневен инструмент за растеж, позициониране, устойчивост – от малкия бизнес до технологичните компании.
Третият панел „Фокус в 90 секунди промени ритъма. Вместо традиционните дълги презентации, участниците трябваше да съберат своите идеи в едва 90 секунди – време, сравнимо с едно пътуване с асансьор. Този формат се оказа истинско изпитание за мисълта. „Да кажеш най-важното за минута и половина означава да знаеш кое наистина е важно,“ сподели един от участниците. В рамките на тази кратка, но интензивна форма прозвучаха десетки теми – от авторството в ерата на изкуствения интелект, през музикалния бизнес и видеоигрите, до дигиталната сигурност и бъдещето на образованието. Тук нямаше място за излишни думи. Само идеи – концентрирани, ясни и често провокативни. В края на панела стана ясно, че въпросите са повече от отговорите – и това е неговата истинска стойност. Така това смело организационно решение на екипа на XIV национален семинар се превърна концептуален избор – да сведеш сложна идея до минута и половина означава да я разбереш истински.
„Между дълбочината и скролването стои изборът, който правим всеки ден,“ обобщи доц. д-р Любомира Парижкова. И може би именно този избор беше най-ясното послание на събитието – че в свят, който се ускорява, смисълът не трябва да се губи. А той, както се оказа, може да бъде изразен дори за 90 секунди – стига да е достатъчно ясен, достатъчно честен и достатъчно важен, сподели модераторът на панела доц. д-р Любомира Парижкова.
В края на деня се оформи ясното усещане, че интелектуалната собственост вече не може да бъде разглеждана изолирано. Тя е жива система, в която се преплитат технологии, култура, право и икономика. Тя е защита на човешката способност да създава, мисли и помни, каза в заключение проф. д-р Тереза Тренчева.