Действията на държавата в защита на потребителя е стъпка в правилната посоката. Дори санкциите, които се предвиждат, са твърде малки. Предложените реформи целят да се започне с въвеждането на ред във веригата на доставки. Това каза Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация в ефира на „Здравей, България” по Нова телевизия.
По негови думи има асиметрия в ценообразуването от производителя до щанда и тя трябва да се балансира.
„Правителството попадна в собствения си капан на популистко говорене. Българската икономика може да пострада сериозно от тези мерки. Разходите на българските търговци ще се увеличат заради допълнителната административна тежест, корупцията ще се увеличи заради възможността да се взимат субективни решения от страна на държавен чиновник или по политически причини. Политическият риск ще се увеличи и това ще доведе до спадане на инвестициите – местни и чужди. В средносрочен план това ще увеличи цените, а не обратното. Намаляването на цените става с увеличаването на конкуренцията, а такива мерки не се предвиждат”, смята икономистът Никола Янков.
Бившият председател на КЗП Димитър Маргаритов каза, че мерките могат да дадат ефект, ако бъдат придружени с други – бюджет, антикорупционно законодателство и други. Според него те са „начален сигнал за един дълъг мач”. Той е на мнение, че мерките нямат да се отразят негативно, като подчерта, че психологичният ефект от тях също е „хитър ход”.
Председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев коментира, че законопроектите за намаляване на цените като че ли имат и други цели. „Някои целят да се сложи край на робството – производителите у нас са роби на търговските вериги, които имат господстващо положение на пазара. Производителите са принудени да продават на веригите на цени на себестойност и под себестойност”, посочи той.
Маргаритов е на мнение, че през последните няколко години има проблем с нормалното функциониране на пазара, но този въпрос не е бил разглеждан в детайли. Той посочи още, че предложените сега мерки са необходими и трябва да се даде толеранс, за да се види тяхното действие.
Велев коментира, че за първото тримесечие България е платила с 580 милиона евро повече за заплати в бюджетната сфера. Той допълни, че взимането на заеми, за да бъдат раздадени за заплати, без да има производство, е причината за скок на цените.
Янков изрази съгласие с тази теза. Икономистът каза още, че ценовите нива с една пазарна икономика се регулират с регулиране на паричното предлагане, а това става чрез нисък бюджетен дефицит, вдигане на лихвите и ограничаване на кредитирането.