Любо Дилов-Син беше умен, духовит и много интересен човек. Ерудит и широкоскроен, но най-вече добър човек. Един от малкото хора, с които можехме да си говорим за литература, книги, автори.
В една друга, по-добра държава, щеше да прави само това, в което беше най-добър - да пише книги, сценарии и да ни разсмива.
Всъщност, сега като си помисля, никога не сме говорили за политика. Споменавали сме я мимоходом.
Подкрепял ме е в тежки моменти.
Самокритичен и откровен. Ще липсва.
Почивай в мир, приятелю.
Дано онзи свят прилича на подводния ти свят, който беше твоето място.