Управляващото мнозинство оттегли предложението за увеличаване на тавана на държавния дълг с до 3,8 млрд. евро, което беше внесено между първо и второ четене на законопроекта за промени в т.нар. удължителен бюджет.
По време на заседание на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси Константин Проданов от „Прогресивна България“ обясни, че решението е взето след обществените и политически критики към идеята, както и след разговор с финансовия министър Гълъб Донев.
За да бъде спазена буквата на закона, предложенията за вдигане на тавана на дълга в условията на удължителен бюджет ще бъдат внесени на по-късен етап от Министерския съвет с необходимата обосновка, стана известно от думите на Проданов.
Оттеглянето обаче не засяга други спорни предложения, включени в законопроекта. Сред тях остават премахването на ковид добавката за новоотпуснатите пенсии и намаляването на държавната субсидия за политическите партии.
Временната парламентарна комисия по бюджет и финанси одобри на второ четене и промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти.
Основната цел на законопроекта е да засили контрола върху дейността на т.нар. особен търговски управител в дружества, които са част от критичната инфраструктура на страната. С промените се разширяват правомощията за надзор на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията и се въвеждат допълнителни механизми за съдебен контрол върху ключови сделки.
Според приетите текстове особеният търговски управител ще бъде задължен да представя ежемесечни отчети за дейността на управляваните от него дружества, като докладите трябва да се предоставят на министъра в срок до една седмица след края на всеки месец.
Законопроектът предвижда и съдебен контрол върху сделки с особено значение, включително разпореждане с акции, дялове от капитала или имущество на дружествата. Тези сделки ще могат да бъдат проверявани от съда, тъй като имат пряко отражение върху правата на собствениците и акционерите.
Предлагат се и по-ясни правила относно валидността на подобни сделки, както и процедури за съдебно оспорване на такива, които бъдат обявени за нищожни. Според вносителите на законопроекта промените ще ограничат риска от злоупотреби и нарушения при управлението на дружества от стратегическо значение. Очакванията са новите механизми за контрол да намалят вероятността от финансови загуби и репутационни щети за държавата, както и от бъдещи искове за обезщетения от засегнати компании.