"Постигнатият резултат е значим успех от правна и икономическа гледна точка. Това е огромна стъпка в правна посока. Независимо от политическите коментари, беше направено нещо, което успява да поправи огромни неравновесия, създадени от договора в първоначалния му вид“. Това каза в ефира на Нова тв бившият министър на енергетиката Александър Николов по повод постигнатото споразумение между България и Турция за временно замразяване на плащанията по договора с турската компания „Боташ“, цитиран от novini.bg
„Стратегическата посока е правилна, но структурата на сделката беше ужасяващо грешна. Основният проблем беше цената и начинът, по който беше договорен капацитетът“, посочи Николов.
Бившият енергиен министър подчерта, че Турция традиционно следва дългосрочна енергийна стратегия и решенията ѝ не се ръководят от краткосрочни финансови ползи.
„За Турция не е толкова важно дали ще получи определена сума днес или след няколко години. За тях е важна дългосрочната стратегия и достъпът до по-широки пазари“, коментира той.
Според Николов потенциалът за по-тясно сътрудничество между България и Турция в областта на природния газ и електроенергията е значителен, стига договореностите да бъдат икономически изгодни за страната. „Ако България и Турция работят в тясно сътрудничество, потенциалът за ползи за България е огромен“, смята той.
От своя страна председателят на Балканската и Черноморска петролна асоциация Валентин Кънев призова вниманието да бъде насочено преди всичко към гарантирането на сигурни доставки за българския пазар, а не към амбициите за регионално лидерство.
„По-важно е да решим българското уравнение за доставки на газ. В момента България разчита на азербайджански газ и на доставки през терминалите за втечнен природен газ в Гърция и Турция. Това трябва да бъде основният ни фокус“, заяви председателят на Балканската и Черноморска петролна асоциация.
Той припомни, че обстоятелствата, при които е бил подписан договорът с „Боташ“, са били коренно различни от днешните. „Тогава Европа беше в разгара на газовата криза, цените бяха изключително високи и имаше сериозни опасения за сигурността на доставките. Днес пазарната ситуация е различна“, обясни Кънев.
Според него България трябва да продължи да развива достъпа си до турските терминали за втечнен природен газ, тъй като това увеличава възможностите за диверсификация на доставките.
„Трябва да осигурим реален достъп до терминалите в Турция, както вече имаме достъп до тези в Гърция. Това е правилната посока“, подчерта той.
По отношение на бъдещите отношения между София и Анкара Кънев предупреди, че е важно разговорите да останат фокусирани върху енергийната тема. „Не бива да излизаме от рамката на газовото сътрудничество и да смесваме тази тема с други икономически или политически въпроси“, каза той.
Въпреки положителните оценки за постигнатото временно решение, и двамата експерти подчертаха, че остават редица въпроси, свързани с натрупаните задължения по договора и условията след изтичането на 15-месечния период.
Според Николов именно следващите преговори между двете страни ще покажат дали България ще успее да превърне договора от финансово бреме в инструмент за по-активно участие на регионалния газов пазар. „България може да печели от търговията с газ. Въпросът е какви количества ще доставя и на каква цена ще получава услугите по регазификация и пренос“, заключи бившият министър на енергетиката.