Критично ниското ниво на река Дунав е резултат от натрупването на продължителни горещини, липса на валежи и отсъствието на координирано управление на водните ресурси между крайбрежните държави, съобщават от БНР след интервю с експерта по климатични политики и енергетика Георги Стефанов за Радио Пловдив. Според него ситуацията по поречието е безпрецедентна за Европа, въпреки че на този етап няма непосредствен риск за българската ядрена енергетика.
Маловодието на реката създава сериозни затруднения за търговското корабоплаване и повдига въпроси за сигурността на атомните електроцентрали в региона. По отношение на АЕЦ „Козлодуй“ Георги Стефанов уверява, че съоръжението разполага със специални инженерни решения, които позволяват нормален режим на работа дори при спад на водите.
"Следи се ситуацията и експертите уверяват, че поне през следващите три седмици няма опасност за работата на централата", пояснява Стефанов.
Експертът отбелязва, че юли в България е бил по-хладен от обичайното за първи път от повече от две десетилетия, но общата картина на континента остава тревожна поради зачестяващите екстремни климатични явления. Високите температури не само затрудняват ядрените мощности, но и намаляват ефективността на фотоволтаичните паркове и водноелектрическите централи, което поставя под натиск цялата енергийна система. В тази връзка Стефанов вижда сериозен потенциал в геотермалната енергия, тъй като тя не зависи от климата, а страната ни разполага с отлични възможности за нейното развитие.
Основният корен на проблема надхвърля климатичните промени и се крие в липсата на съвместно управление на водните ресурси между държавите по течението. Експертът настоява за въвеждане на общо басейново планиране, при което всяка страна да декларира водочерпенето си и да гарантира минимален отток за съседите си надолу по реката.
"Досега се е смятало, че Дунав е толкова пълноводен, че вода ще има за всички. Очевидно това вече не е така", коментира Стефанов.
Продължителното маловодие нанася тежки щети и на биоразнообразието, засягайки рибните популации, птиците и цялостната речна екосистема.
"Не трябва да реагираме с кризисни решения като взривяване на скали, а да управляваме водните ресурси така, че да има вода за хората, икономиката и природата", категоричен е специалистът.
Георги Стефанов критикува липсата на достатъчно инвестиции в превантивни мерки срещу климатичните рискове. Той припомня, че България има приета Национална стратегия за адаптация към климатичните промени, но голяма част от заложените в нея стъпки остават нереализирани.
"Политиците често предпочитат да не правят предварителните разходи за превенция и след това обществото плаща многократно по-висока цена при настъпването на кризите", заявява Стефанов.
Очакванията за следващите десет дни не предвиждат съществено повишаване на речното ниво. Исторически август и септември са най-сухите месеци на континента, а допълнително влияние върху атмосферната циркулация и валежите в Европа могат да окажат и глобални фактори, като мащабните горски пожари в Канада.