На 6 август 1925 г., край Горна Драчевица, Тиквешко, днес Северна Македония, в сражение със сръбски войски, загива Петър Станчев с псевдоними Асенов и Вола. Един от най-значимите български революционери и национален герой, отдал живота си за свободата на Македония. Деец на ВМРО и дясна ръка, добър помощник и другар на Иван Михайлов.
Това припомни за "Един завет" Асен Виденов.
Той е роден на 6 април 1893 г. в Берковица. От малък живее в София и завършва Втора мъжка гимназия. През 1911 г. за кратко е върховистки четник в Македония, след което се завръща в София и завършва средното си образование. Повторно е четник през есента на 1912 г. и участва в Балканската война. През 1914 г. завършва школата за запасни офицери в София и по време на Първата световна война е командир на рота в Македония.
След възстановяването на ВМРО от Тодор Александров, Петър Станчев се включва в дейността ѝ, като в това време другарува с Дончо Чупаринов от Панагюрище. През 1920-1921 г. е в четата на Тодор Александров, действаща в Кратовско и Щипско. От тогава Иван Михайлов си спомня за него:
„Рядко са хората тъй беззаветно отдадени на македонското освободително движение. Той бе горд да върши всякаква работа, стига да е от полза на делото. Кръстосваше из Македония с месеци. Не помня Станчев да е казвал, че някоя задача не е по неговите сили или по вкуса му. Бе истински хъш, беззаветно предан на Македония. Винаги бе усмихнат, не го видях пред нищо изплашен, пред нищо смутен или без настроение.“
През 1924г. Петър Станчев е секретар на скопската чета на Лазар Дивлянски, която води голямо сражение на 22 септември при село Колицко. След смъртта на Лазар Дивлянски, Петър Станчев е назначен за скопски войвода, но през ноември се прибира в България. Петър Станчев е отговорен за охраната на конгреса на ВМРО в Сърбиново през февруари 1925г., след което е назначен за Велешки околийски войвода. Заедно с Дончо Чупаринов подготвя Менча Кърничева за изпълнение смъртната присъда над Тодор Паница. Тя си спомня за него:
„Смел, идеалист, беззаветно предан на освободителното дело. Станчев бе прекрасен човек и другар. С неговата смърт Радко (Иван Михайлов) загуби дясната си ръка, един от най-добрите си помощници и другари.“
Петър Станчев загива с част от четата си в сражение със сръбски войски в Тиквешко на 6 август 1925г., а телата им са погребани на неизвестно място от сръбските власти. Вестник ''Свобода или смърт'' пише:
„Ние го почитахме, ние го обичахме докато бе между нас. Но той беше от онези, които не понасят ни похвали, ни признание за заслугите му, нито морални отличия. И никой не му каза какво представляваше той за голямата кауза на Македония, кое беше мястото, което той заема в редовете на пионерите на тая кауза.
Сега той вече не е на тоя свят и ние, коленичили пред неговата свята памет, признаваме: Ние сме много, но хора като Петър ние познаваме и виждаме само във фалангата на големите македонски дейци от миналото."