Акцията на полицията и ДАНС срещу радикалната организация „Кръв и чест“ в Пловдив отново постави на дневен ред въпроса за дейността на неонацистките групи в България, тяхното влияние и докъде се простира заплахата, която представляват.
Според бившия заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев организацията отдавна е известна на службите за сигурност и дейността ѝ е била обект на наблюдение през годините.
„През всичките тези години те са наблюдавани под една или друга форма“, заяви Гунев в ефира на NOVA.
Подобна позиция изрази и изследователят от Центъра за изследване на демокрацията Росица Джекова.
„Действително това не е нова организация и не би трябвало да е новина за службите за сигурност“, посочи тя.
След акцията в Пловдив обвинения бяха повдигнати на трима души. В ареста остана единствено мъжът, сочен за лидер на местния клон на организацията. По данни на разследващите активните членове на групата са около 30, а още близо 50 души гравитират около нея.
Според разследването членовете на организацията са превърнали бивш ресторант в клуб, в който са открити свастики и други нацистки символи. Защитата обаче оспорва обвиненията и твърди, че липсват достатъчно доказателства, както и годно формулирано обвинение за проповядване на омраза.
Гунев обърна внимание и на активността на подобни групи в интернет, където комуникацията често се осъществява в затворени пространства.
„Съществуват онлайн форуми и затворени чат групи, като въпросът е как ще се интерпретират техните действия и кога може да се каже, че това не са просто сбирки, а форми на подбудителство“, обясни той.
Бившият заместник вътрешен министър определи като пресилени твърденията, че става дума за военизирани формирования, които подготвят групи за насилствено завземане на властта.
„Какво друго да правят, освен да четат литература и да веят знамена? Единият вариант е да пият алкохол, другият вариант е да се занимават с физическа активност“, коментира Гунев.
Според него един от основните въпроси пред институциите е къде трябва да бъде поставена границата между свободата на словото и разпространението на радикални идеологии.
Росица Джекова посочи, че рисковете, свързани с подобни организации, не са ново явление. По думите ѝ те са били подробно картографирани в рамките на мащабно изследване още през 2015 г.
„Има множество данни, че през 2013 година се направи опит за регистрация на националистическа партия от десет различни организации, сред които беше и „Кръв и чест“", припомни тя.
Според Джекова вниманието не трябва да бъде насочено единствено към конкретната организация, а към по-широката картина и предупредителните сигнали, натрупвани през годините. Тя подчерта, че престъпленията от омраза, свързани с подобна идеология, се наблюдават от повече от десетилетие.
Затова, по думите ѝ, ключовият въпрос е да бъде направена реалистична оценка на мащаба на заплахата и на риска, който подобни радикални групи представляват за обществото.