От 1 януари следващата година минималната работна заплата в България ще се увеличи с 40 евро, за да достигне 660 евро, според указанията на Министерството на финансите за подготовка на държавния бюджет. Успоредно с това се предвижда скок на максималния осигурителен доход до 2400 евро, което предизвика разнопосочни реакции сред синдикатите и работодателските организации, съобщават от БНТ.
Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата предстои да бъде гласуван от правителството и парламента. Той предвижда синдикатите и работодателите да преговарят за размера на най-ниското възнаграждение в предварително зададени граници, които в момента варират между 620 и близо 673 евро. Окончателното решение обаче остава в ръцете на Министерския съвет.
За хората с най-ниски доходи всяко увеличение е от значение, но често се оказва недостатъчно на фона на инфлацията. Методи Методиев, който работи като домакин на Общинския футболен клуб във Видин от 16 години, коментира: "Стандартът стана много скъп. Но в сравнение сега с тези 610 малко по-добре ще бъдем, ако не се пипат цените и така нататък." На въпрос какво би направил с допълнителните 40 евро, той отговаря лаконично: "Ще си покрия нуждите и друго нищо."
Публикуваната тригодишна бюджетна прогноза вече предизвиква напрежение сред социалните партньори.
"Препъни камъни имаме в това, че вече се публикуваха намеренията на правителството. Те са публикували за 3 години за увеличението на МРЗ с по 20 евро и третата година с 30, което няма как да не ни напряга," посочва президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.
От страна на бизнеса гледат на заложените 660 евро като на разумен компромис. Заместник-председателят на БСК Мария Минчева отбелязва: "Отсега не може да се посочи число нито за 2028-ма, нито за 2029-та. Числото 660 евро е по средата между това, което искат работодателите, и това, което настояват синдикатите. Вероятно това е числото, което е реалистично за покриване от страна на бюджета."
Сериозен дебат предизвиква и намерението за увеличаване на максималния осигурителен доход (МОД) на 2400 евро. Според Мария Минчева това е "доста рязък скок в рамките на няколко месеца," като се има предвид, че увеличение имаше и от 1 септември.
Димитър Манолов обаче защитава ръста, обвързвайки го с пенсионната система: "В Закона е записано, че максималната пенсия трябва да бъде три пъти по-малка от МОД. Ако вземе сегашната база, би трябвало това съотношение да бъде възстановено чрез увеличаването на МОД."
Бизнесът и синдикатите са на различни позиции и относно плановете на правителството да увеличи тежестта на година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите. Синдикатите предупреждават, че хората, чийто стаж преминава през 90-те години на миналия век, когато масово имаше дупки в осигуряването, ще бъдат ощетени. Според работодателите обаче за тези уязвими групи трябва да се мисли чрез целеви мерки извън общата система, за да не се нарушават основните принципи на осигуряването.
На този фон премиерът вече даде заявка, че през следващата година не се предвижда увеличение на самите осигурителни вноски, въпреки че все още не е ясно как правителството ще покрие недостига в бюджета на Държавното обществено осигуряване.