Проблемът с качеството на млечните продукти на пазара провокира държавата да подготви нови законови промени. Повод за дискусията стана разследване на „Темата на NOVA“, което показа, че в две от пет изследвани проби на сирене и кашкавал от търговската мрежа на практика липсва млечна мазнина. „Основното изискване, за да може едно нещо да бъде храна, е тя да бъде безопасна. Остава въпросът вече с нейното качество”, заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в предаването „Интервюто в Новините на NOVA“.
Според него правилата за съдържанието на храните са установени отдавна в световен мащаб. „Още през 1963 година Световната здравна организация и ФАО създават така наречения Кодекс Алиментариус, което означава закон за храните. Това са международни стандарти, които казват какво трябва да означава една храна, за да бъде храна”, обясни Абровски.
Той коментира и какви са конкретните международни граници за състава на сиренето. „Кодекс Алиментариус казва, че минимумът сухо съдържание в млякото трябва да бъде 40%, което оставя, че максимумът водно съдържание може да бъде 60%”, посочи министърът. Той допълни, че страната ни има още по-високи изисквания: „Стандартът БДС за бяло саламурено сирене е 54% водно съдържание, тоест 46% сухо”.
По думите му за да се сложи край на спекулациите с качеството, държавата готви промени в нормативната база. „Това, което правим ние в момента, българската държава и Министерство на земеделието, променяме това законодателство. Ние казваме, че в България, ако иска някой да произвежда българско бяло саламурено сирене, водното съдържание трябва да бъде до 58%”, посочи министърът на земеделието и храните. По думите му този праг е избран, „защото при калибриране на машините може да има 2% разлика”.
Относно изделията, които преминават тази граница на водно съдържание, той е категоричен, че те ще сменят името си. „Всичкото това нещо ще се казва саламурен млечен продукт. Повече никой в България няма да може да казва на сирене това, което не е сирене по българското законодателство”, заяви министърът.
Той коментира също така и разликата между продуктите с много вода и имитиращите продукти. „Имитиращ продукт е тогава, когато някой реши да прави сирене от обезмаслено мляко на прах, където е извадена мазнината. За да може да се създаде сухо вещество, трябва да му се добави мазнина и ти слагаш така наречената палмова мазнина”, обясни Абровски. Според него за тези стоки екипът му е заложил те да бъдат изписвани „с големи букви”.
По отношение на сроковете за влизане в сила на промените, той обясни, че в момента работи експертна група. „Надявам се да сме готови и по-рано, но това ще се случи следващата календарна година. Нека първо да го заложим в законодателството и тогава вече Българската агенция по безопасност на храните ще започне да проверява рецептурниците”, завърши Пламен Абровски.