Да бъде разширен кръгът от лица, които могат да извършват частна охранителна дейност. Това реши парламентът с приетия на второ четене законопроект за промени в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), внесен от Министерския съвет, предават от БТА.
С предложените промени отпада изискването трудовият договор да е „основен“ и се разширява кръгът на лицата, желаещи да работят допълнително, се посочва в мотивите на законопроекта. Управителите на търговски дружества и юридическите лица се включват в категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност. Предвижда се изменение в броя на служителите на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност в съответствие с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност.
В съществуващата правна уредба по ЗЧОД възложител по договор за „лична охрана“ може да бъде само физическо лице – управител или собственик на дружеството, а с добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаите, когато дружество се явява в качеството на „възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу което има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана, посочва вносителят.
С цел преодоляване на неравнопоставеността между търговците, регистрирани по българското законодателство, и търговците, регистрирани по законодателството на друга държава членка на ЕС, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, се предвижда държавна такса за издаване на удостоверения в размер, определен с тарифа.
Парламентът отхвърли предложението на народния представител от „Демократична България“ (ДБ) Анна Бодакова, с което да не бъдат допускани до извършване на частна охранителна дейност лица, които са осъждани за сексуални посегателства, включително срещу непълнолетни, като не се отчита настъпилата реабилитация. „Смятам, че по този начин законът ще защити повече българските граждани и деца“, каза Божидар Божанов от ДБ в рамките на дебата.