Новите удари по търговски кораби в Черно море поставят въпроса доколко е защитено българското крайбрежие и какви рискове крие разрастването на военните действия в региона.
Бившият министър на отбраната Ангел Найденов коментира в предаването "Денят ON AIR" ескалацията, възможните цели на атаките и необходимостта от подкрепа от съюзниците в НАТО.
Безопасността в Черно море
Според него напрежението в Черно море не е от последните седмици. То продължава от 2023 г., когато Русия се оттегли от зърненото споразумение, определящо маршрутите на корабите от и до украинските пристанища. От 2024 г. датират и ударите срещу търговското корабоплаване в региона.
"Черно море е отдавна арена на преки военни действия и удари по търговското корабоплаване", коментира бившият министър пред Bulgaria ON AIR.
По думите му атаките от 6 октомври и последвалите удари са разсеяли представата, че западната част на Черно море е сравнително безопасна заради близостта си до България, Румъния и Турция и отдалечеността от преките бойни действия.
Десетки кораби са атакувани в региона
Найденов отбеляза пред Bulgaria ON AIR, че между 1 юли и 28 септември са регистрирани 156 удара срещу кораби в руски и украински води, както и 139 атаки срещу пристанища.
По думите му от началото на годината са атакувани 45 кораба в районите на Румъния, България и Турция. До септември тези райони са били смятани за сравнително по-нискорискови.
Бившият министър на отбраната определи нападенията като грубо пренебрегване на моралните и правните норми, свързани с корабоплаването.
Според Найденов няма съмнение, че зад ударите стоят руски сили. Той посочи, че няма логика Украйна да атакува търговски кораби, а според него обстоятелствата насочват към Русия.
Той е на мнение, че една от възможните цели е блокирането на маршрутите в прилежащата зона на България - до 12 морски мили отвъд териториалното море. До неотдавна този коридор се е смятал за сравнително безопасен.
"Смятам, че атаките представляват брутално показване на всякакви морални и правни норми отнесени към корабоплаването. Тези удари превръщат екипажите в беззащитни заложници на ударите с дронове".
Процедура по член 4
Според Найденов на практика се намираме в рамките на процедурата по член 4, "защото така или иначе вече има реакция от страна на европейските и натовските ръководители и структури.
Член 4 предвижда всяка държава членка да може да поиска консултации, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.
"Няма съмнение, че атаките са руски", подчерта той.
"Има още една логика на ударите - блокиране на маршрутите в прилежащата зона на България, тези 12 мили от териториалното море навътре в морето, тъй като това доскоро се смяташе за един сравнително безопасен коридор. Другият ход, който може да се очаква, е увеличаване на трафика през териториалните води на Румъния, България и Турция, които вече попадат основно в пряката зона на отговорност на българските въоръжени сили".
По думите му не сме съвсем беззащитни, тъй като ще се разчита на допълнителни сили и средства на съюзниците, не само за наблюдение и идентификация, но и за поразяване.