Инфлацията в България се очаква да достигне 6% през октомври, а ценовият натиск у нас остава по-силен от средния за еврозоната. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев на форум на Монетарния и финансов институционален форум OMFIF в София.
През септември годишната инфлация в България е била 5,6%, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, при 3,8% средно за еврозоната. Радев уточни, че очаква предварителните данни за октомври да покажат ново увеличение до 6%. Окончателните данни на Националния статистически институт за месеца са планирани за публикуване на 16 ноември.
Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики. Динамиката на инфлацията е показателен пример.Според Радев общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, но националните условия продължават да имат значение. Сред факторите той посочи вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране.
Управителят на БНБ заяви, че банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането продължава да нараства с високи темпове. Особено бързо се увеличават жилищните кредити.
Това според Радев изисква превантивен подход от страна на надзорните органи и прилагане на макропруденциални мерки. Той подчерта, че добрите показатели на банките не са причина за облекчаване на изискванията.
Когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансиране, независимата централна банка има отговорност да оцени последиците и да ги представи ясно пред обществото.Радев коментира и решението на Европейската централна банка от 29 октомври да остави без промяна трите основни лихвени процента. По думите му октомврийската пауза е необходима, за да бъде оценено въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия.
Той обаче уточни, че решението не означава край на затягането на паричната политика. Ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив, може да се наложи допълнително увеличение на лихвените проценти.
Енергийните цени са сред причините за по-високата от очакваното инфлация в еврозоната. Засега базисната инфлация остава относително стабилна, а няма и широко пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Радев определи това като положителен знак, но предупреди, че рисковете остават.
Очакванията за общата инфлация в еврозоната през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6%, а прогнозата за базисната инфлация е 2,5%. Дългосрочните инфлационни очаквания обаче остават около целта от 2%.