Министерството на околната среда и водите ще направи всичко възможно, което е в юрисдикцията на ведомството, за да запази Карловската мечка и едновременно с това – да съдейства за компенсиране щетите на пострадалия от нападението й пчелар. Предвид естеството на оградата, мястото и поведението на животното, експертите считат, че проблемът с набезите на мечката в кв. „Сушица“ в гр. Карлово може да бъде решен чрез поставянето на електропастир. МОСВ ще съдейства на ощетения пчелар да си постави устройството. След като ведомството получи документите и оценката за нанесените щети, те ще му бъдат изплатени по законовия ред на пазарни цени, съобщиха от пресцентъра на екоминистерството.
Към момента, инспекторите от РИОСВ- Пловдив са извършили проверка на място, за да установят размера на щетите и мерките, които следва да бъдат предприети, за да се защити имуществото на хората и да се прогони животното. Според тях, причината за набезите на младата мечка са комплексни. Вероятно тя е била изтласкана от по-възрастните екземпляри от високите части и предвид предстоящата зима и необходимостта да се нахрани преди зимния сън, е слязла в ниското до крайните части на вилната зона.
| Три пъти в рамките на три дни мечка нападна и разби кошери край карловския квартал Сушица. Пострадал отново е пчелинът на Стоян Иванов, където вчера през нощта мечка унищожи и изяде част от меда на 4 кошера. "Този път е разбила 16 кошера, така с унищожените предната нощ стават общо 20", обяснина 25 септември пред Дарик радио пострадалият стопанин Стоян Иванов от Карлово. Той гледа два пчелина със 100 кошера над Сушица. |
Кафявата мечка (Ursus arctos) е защитен вид, освен по Закона за биологичното разнообразие и от три международни акта - от Директивата на Европейския съюз за местообитанията, от Бернската конвенция и от Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). Наред с Румъния, Финландия и Швеция, България е третата страна в Европа по численост на жизнена мечешка популация, която за страната ни се оценява на около 500 броя. Тази численост, спрямо територията на страната и спрямо подходящите местообитания, е около балансираната минимална стойност.
След направените законодателни промени в Закона за лова и опазване на дивеча през 2012 г., в правомощията на МОСВ са включени ежегоден мониторинг на популацията на кафявата мечка и провеждане на процедура по изплащане на обезщетения на щети, нанесени от тези животни. Разрешителното за отстрел се издава от министъра на земеделието и храните, само и единствено в най-краен случай и при условие, че всички останали мерки са взети и въпреки тях животното продължава да агресира.
Обезщетенията на пострадали, в резултат на набези на кафяви мечки, се изплащат след издаване на протокол от комисия, назначена със Заповед на съответната Регионална дирекция по горите, като в състава й следва да са включени и пострадалият, както и представители на съответното ловно стопанство, съответната РИОСВ и местната власт. Комисията извършва проверка на място, с която се удостоверява, че щетата е нанесена от мечка: търсят се следи, ако има умъртвено животно се разглеждат белези, прилага се снимков материал и т.н. Издава се протокол, който се заверява от Директора на съответната РИОСВ и документацията се изпраща в МОСВ, с предложение за изплащане на щетите по пазарни цени. За да може ощетеният да получи полагаемите средства, той трябва да е със законен обект, регистрирани във ветеринарната служба животни и платени такси за паша. При проверката се установява още дали ощетеният е взел всички нужни превантивни мерки, включително дали обектът е обезопасен, дали има поставен електропластир, овчарски кучета и осигурено присъствие на пастир.
За 2013 г. МОСВ е изплатило обезщетения в размер на 38 401.70 лв. За 2014 г. обезщетенията са оценени на около 25 000 (двадесет и пет хиляди лева), като по-голяма част от тях вече са изплатени.
През 2008 г. е приет План за действие за кафявата мечка в България, който е изработен съвместно от експерти от всички заинтересовани институции - експерти от МОСВ, от горски ловни стопанства, регионални дирекции по гори, от Биологическия факултет към СУ, от Института по зоология към БАН и от представители на неправителствени организации и много други и е с действие до 2018 г.. В него са застъпени редица превантивни мерки, които трябва да бъдат взети, за да се избягват набези на кафявата мечка, между които -поставяне на електропластири на различни обекти, използване на пастирски кучета, осигуряване на достатъчен брой овчари или пастири за придружаване и паша на животните в планината, сформиране на спешни групи за реакция. МОСВ, чрез регионалните инспекции по околна среда, е раздало повече от 300 електропластир. На лице са и създадени спешни групи по места, които да реагират на сигнали за проблемни мечки. Предвиждат се дейности, свързани със сплашването на проблемното животно, а при необходимост и преместването му, за да се избегне прилагането на крайни мерки и евентуален отстрел.