1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на режима. Това става по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002 и с решение на Министерският съвет от 19 януари 2011 г.
Тази година се навършват 70 години от първата масова екзекуция, извършена от комунистическия режим.
Президентът Росен Плевнелиев участва във възпоменателна церемония по случай Деня на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим в България.
Възпоменателната церемония се проведе пред Мемориала на жертвите на комунизма в парка пред Националния дворец на културата от 11.30 ч..
На 1 февруари 1945 г., часове след решение на т. нар. "Народен съд", в една голяма бомбена яма край Централните софийските гробища са разстреляни сто и петдесет души от политическия, интелектуалния и военния елит на България.
Екзекутирани са царските регенти и съветници, министри, народни представители, командирите на всички родове войски и на основните стратегически подразделения, издателите на централните вестници и публицисти. Хирургът проф. Станишев, един от най-забележителните и високообразовани хора на България, е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада мъртъв и самият той.
Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души, а хиляди са убити.
Нито лагерите, нито смъртните присъди на комунистическия режим успяха да сломят свободата на човешкия дух в България, подчерта президентът Плевнелиев в словото си.
Първи февруари не е ден, в който отбелязваме зверствата и престъпленията на един тоталитарен режим, а е ден на признателност и почит към жертвите на комунизма. Наша отговорност е да помним делото и идеалите на всички онези, чиито мечти и стремежи са били винаги недокоснати от Желязната завеса - тези, с които се гордеем и които днес почитаме, заяви президентът.
Държавният глава подчерта, че има годишнини и събития от историята на България, които народът ни с основание чества с гордост и които подхранват националното ни самочувствие. Но има и събития, които не бива да забравяме, които сме длъжни да предаваме на поколенията, за да не се повторят грешките от миналото.
„Важно е да помним какво се случи преди 70 години и как се отрази на историята на България. Да си припомним убийствата, извършени от комунистическия режим още в първите му дни, маскирани с плакатни лозунги и с нелепото основание „в името на народа““, посочи президентът. Росен Плевнелиев посочи и опита на комунистическата партия да заличи интелектуалния и политически елит на нацията чрез присъдите на т.нар. „народен съд“, като само издадените смъртни присъди са 2730.
Нито лагерите, нито смъртните присъди, нито опитът да бъде смазано различното мнение успяха да сломят свободата на човешкия дух в България, заяви държавният глава. Росен Плевнелиев беше категоричен, че именно уроците от миналото ни задължават да не приемаме свободата за даденост, а да се борим за нея и да я отстояваме ежедневно. „Важно е да не забравяме, че дори през времето на тоталитарния режим имаше хора, които с цената на живота си и бъдещето на децата си отстояваха правото си да се наричат свободни“, подчерта президентът.
1 февруари е повод да си припомним и за навършването на 70 години от първото съпротивително движение срещу комунистическите режими в Източна Европа – Горянското движение в България. Росен Плевнелиев подчерта, че именно то опровергава твърденията, че в страната ни никога не е имало събития, подобни на антикомунистическите движения в Берлин от 1953 г., в Унгария от 1956 г., на „Пражката пролет“ или на полската „Солидарност“. „Обективен прочит на историята ще посочи, че по време на всички тези събития, дори комунистическите партии на Германия, Унгария и Чехословакия застанаха зад своите народи, докато българските комунисти на два пъти опитаха да предадат собствената си държава и нация – по Македонския въпрос и като 16-та република на Съветския съюз“, заяви президентът Плевнелиев.
Росен Плевнелиев беше категоричен, че пред паметта на жертвите на комунистическия режим и техните идеали за демократична държава, обществото ни е длъжно да не забравя извършените престъпления. Президентът отново призова страната ни да изгради свой музей „Българският 20-и век“, в които да бъде показана не редактирана версия, а истинската история на стотиците хиляди репресирани българи от комунистическия режим.
На възпоменателната церемония присъстваха президентът (1997-2001 г.) Петър Стоянов, дисиденти и репресирани от комунистическия режим в България, много граждани.