ИПБ: Повечето полицейски акции и повечето служители на пътя не водят до по-малко жертви

Данните за първите седем месеца на 2026 г. показват тревожна и устойчива тенденция – с увеличаването на трафика през пролетта и лятото интервалът между смъртните случаи по българските пътища непрекъснато се скъсява. Това означава, че въпреки безпрецедентната мобилизация на контролните органи, рискът не само не намалява, а се увеличава. Анализът е направен от екипа на Института за пътна безопасност. Ето и още от данните на експертите:

Черната математика на пътя
Януари: 1 загинал на всеки 20 ч. и 07 мин.
Февруари: 1 загинал на всеки 26 ч. и 53 мин.
Март: 1 загинал на всеки 27 ч. и 33 мин.
Април: 1 загинал на всеки 20 ч. и 34 мин.
Май: 1 загинал на всеки 16 ч. и 55 мин.
Юни: 1 загинал на всеки 15 часа.
Юли (до 24 юли): 1 загинал на всеки 14 ч. и 46 мин.
Само за четири месеца интервалът между два смъртни случая се е съкратил от близо 28 часа до под 15 часа. Това не е статистическо отклонение, а показател за задълбочаващ се системен проблем.

Какво показват данните?
1. Лятото увеличава риска, а системата не се адаптира
През май, юни и юли трафикът достига най-високите си стойности заради отпуските, туристическия сезон и международния транзит. При такава динамика рискът трябва да бъде управляван предварително. Вместо това институциите продължават да реагират едва след настъпването на тежките инциденти.

2. Физическият контрол достигна своя предел
В момента МВР използва максимален ресурс – екипи на „Пътна полиция“, „Охранителна полиция“ и Жандармерия работят денонощно. Въпреки това броят на загиналите не намалява.

Причината е очевидна – няма как с физическо присъствие да бъде ефективно контролирана пътна мрежа от над 60 000 километра. Колкото и полицейски екипи да бъдат изпратени на терен, те не могат да бъдат навсякъде и по всяко време.

3. Липсва управление на риска
Институтът за пътна безопасност изготви национална карта на риска, базирана на реални данни за превишенията на скоростта и поведението на водачите. Анализът показва, че държавата разполага с възможност да прогнозира къде вероятността от тежки катастрофи е най-висока, но не използва подобен подход.

Вместо да управляват риска, институциите продължават единствено да управляват последствията от него.

Днешните изявления потвърдиха системния провал
Публичните изявления на представители на институциите днес дадоха още доказателства за липсата на ефективно управление на риска.

Представените от проф. Олег Асенов данни показаха сериозни пропуски при контрола на транзитния трафик и измерването на средната скорост. На практика чуждестранни водачи извършват нарушения по българските пътища, без да бъдат ефективно санкционирани при напускане на страната. Най-голяма концентрация на нарушенията е отчетена по участъка Харманли – Любимец. Това показва, че и през тази година държавата не успява да осигури ефективен контрол върху един от най-натоварените международни транспортни коридори.

В същото време председателят на Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата не посочи публично кои институции не изпълняват Националната стратегия за безопасност на движението. Вместо ясна отговорност обществото получава административни обяснения. Докато страхът от поемане на отговорност е по-силен от желанието за решаване на проблема, пътната безопасност ще продължи да бъде управлявана на хартия, а не в реалността.

Време е за промяна на курса
Досегашният модел е изчерпан. Повече полицейски акции и повече служители на пътя не водят до по-малко жертви. Данните го показват категорично.

Пътната безопасност трябва да премине от реактивен към превантивен модел, основан на анализ на риска и управление на ресурсите там, където вероятността за тежки катастрофи е най-висока.

Институтът за пътна безопасност вече разработи и представи такъв модел. Оттук нататък изборът е на правителството – дали ще продължи да управлява последствията от пътнотранспортните произшествия, или ще започне да управлява риска, преди те да се случат.