Институтът за модерна политика /ИМП/ сезира националния омбудсман, Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа и Европейската комисия за акцията срещу ТВ 7.
В обстойно юридическо становище на ИМП се посочва, че акцията на частния съдебен изпълнител със съдействието на полицейските органи е в грубо нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧОС) и на стандартите в областта на свободата на словото и печата, установени от практиката на Съда в Страсбург, които са задължителни за България.
Институтът за модерна политика подчертава, че е правно необосновано случаят да се свежда до търговско правен спор между кредитор и длъжник. Този случай надхвърля сферата на търговското право доколкото се отнася до медия и следователно засяга защитени от Конституцията и ЕКЗПЧОС основни права.
На базата на практиката на Съда в Страсбург в сигнала на Института за модерна политика се изтъква, че:
- Според Съда в Страсбург принудителни действия спрямо медии, извършени като “впечaтляващи и зрелищни”, неминуемо се отразяват върху редакционните колективи и се възприемат като потенциална заплаха за свободното упражняване на журналистическата професия.
- Претърсването и изземването в помещения на медии, независимо дали е в рамките на наказателно производство или гражданскоправен спор, чиято цел са сървъри или други носители на информация, създава опасност да се разкрият журналистически източници и е в грубо нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
- Според европейските стандарти, когато държавните органи обмислят решение дали да предприемат принудителни действия в редакциите на медиите, те трябва да намерят баланс между няколко конкуриращи се интереса и са длъжни “винаги да накланят везните в полза на интересите на демократичното общество от свободен печат” . Търговски спор и интересите на кредитори не са достатъчни и нямат по-голяма тежест, отколкото свободата на печата.