След като му бе отнета възможността да назначава шефа на цивилното разузнаване, президентът най-вероятно ще загуби и повечето от малкото права спрямо тази служба, които управляващите бяха решили да му оставят. Това се забелязва в готвения за второ четене в парламента проект на закон за Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), анализиран от в. „Сега“.
В първоначалния му вариант се предвиждаше държавният глава да може да възлага задачи на службата след съгласуване с премиера. Във внесените от депутати от ГЕРБ поправки обаче този текст липсва.
Друга съществена промяна е, че президентът няма да може да изисква становища от агенцията по външнополитически въпроси, свързани с националната сигурност, а само да получава такива. Така той се приравнява до председателя на Народното събрание.
В същото време премиерът си запазва пълния набор от права - както да възлага задачи на агенцията, така и да изисква от нея мнението й по въпроси, свързани с функциите и дейностите й.