Знаменитата дата 9 септември 1944 г. стана повод за поредния сблъсък в парламента. БСП и Реформаторския блок (РБ) показаха двете напълно противоположни мнения за значението и ефекта от случилото се преди 71 години. В декларации, прочетена от парламентарната трибуна, от БСП заявиха, че тази дата в историята ни е "забележителна", а от РБ пък я определиха като мрачна.
"9 септември символизира приноса на българската съпротива срещу фашизма. Тази дата гарантира преориентацията на България от съюзник на хитлеристка Германия в държава, която воюва на страната на съюзените народи", се казва в декларацията на БСП, прочетена от парламентарната трибуна от Янаки Стоилов.
Той заяви, че е добре "да си припомним какво загуби мнозинството от българските граждани, откакто започна политическото отричане и идейното заклеймяване на самата идея и социална практика на социализма".
„9 септември е прелом в историята на България през 20 в., важна дата не само за българската левица, но и с национално значение. Крайно време е да дадем заслужени и обективни оценки на ключовите моменти от миналото на нашата страна, без да гледаме на тях през кривото огледало на политиката, без да пречупваме образа им през призмата на съвременната конюнктура”, публикува във Фейсбук председателят на БСП Михаил Миков.
„Време е да започнем да уважаваме историческите си празници, без да се делим на пострадали и овъзмездени, спечелили или загубили, красиви и не толкова красиви”, смята той.
„9 септември сложи край на един мрачен период, в който българските власти бяха избрали за свой метод на управление диктатурата и за своя идеология – фашизма. 9 септември прекрати белия терор, почернил семействата на хиляди българи, които вярваха в лявата идея и искаха за себе си и за съгражданите си един по-достоен и по-справедлив живот. Това бе техният грях, заради който платиха с щастието и с живота си”, припомня лидерът на социалистите.
„9 септември нареди страната ни сред победителите във Втората световна война и я спаси от нова национална катастрофа! Отключи възможностите за развитие на следвоенна България – малко вероятно до онзи момент и невероятно от съвременна гледна точка, със скорост и мащаби, които за няколко десетилетия я превърнаха в средноевропейска държава по огромната част от статистическите показатели и индекси на човешко развитие – икономически и социални. Нека и тази равносметка най-накрая стане част от обективния ни прочит”, призовава Миков.
Днешните бежанци бягат от същия режим, който беше наложен на 9 септември в България, пък прочете от парламентарната трибуна съпредседатялят на РБ Радан Кънев.
„Днес отчитаме 71 години не просто от една мрачна историческа дата, а от кулминацията на едно пълно столетие на политическо насилие в българската история, започнала с насилствената детронация на българския монарх през август 1886г. и завършила с чудовищното престъпление на възродителния процес между 1985-1989г. Това столетие взе десетки хиляди жертви българи, български граждани, репресирани, убити и затваряни от българската власт и от българска ръка“, заяви той.
"Много време ще ми отнеме да изброя имената само на министър-председателите на българската монархия, които са станали жертва на политическото насилие от различни политически краски в България. Дни ще ни отнеме да изброяваме и жертвите на репресиите непосредствено след 9 септември, като огромна част от тях са били активни борци срещу включването на България на страната на Германия във Втората световна война", заяви още той.
По думите му тук не става дума за партийно противопоставяне, а за противопоставяне на политическото насилие и на диктатурата, както и на техния символ и кулминация в лицето на Деветосептемврийски преврат.
"След този преврат България смени лагера, прави сте, колеги от БСП. Премести се от лагера на единия съюзник в пакта Рибентроп - Молотов, в този на другия съюзник от същия пакт, от единия уродлив тоталитарен режим на 20-ти век към другия такъв", каза Радан Кънев.
Според него социалистическият режим след 9 септември е откъснал България от нормалните европейски и демократични ценности и този режим "неизбежно ще остане записан с черни букви в страниците на историята на нашата страна", защото е изгонил стотици хиляди извън границите на България.
По думите на Радан Кънев бежанците, които са се насочили към Европа, "бягат от същия режим по същия начин, по който 2/3 от моите връстници избягаха между 1990 и 1995 година от България, в момента, в който телените мрежи паднаха".