Голяма грешка е да се смята ИДИЛ за терористична организация. Това заяви за БНР преподавателят в Калифорнийския университет - Христофор Караджов. По думите му 14 години след нападенията на 11 септември в САЩ, светът все още не е решил много въпроси за единна борба с тероризма. По повод предстоящите следващата седмица срещи на Франсоа Оланд с колегите му Барак Обама и Владимир Путин, Караджов смята, че сътрудничеството между световните лидери е неизбежно и проблемът с ИДИЛ, и тероризма, може да се реши единствено чрез широко сътрудничество:
"На ниво Съвет за сигурност, на ниво НАТО, с пълна координация със страните в региона – Катар, Саудитска Арабия, Йордания и т.н. Така или иначе, сътрудничеството е неизбежно, аз не виждам как по друг начин може да се реши този въпрос. В крайна сметка сега излиза, че всички са засегнати от действията на „Ислямска държава“ , а „Ислямска държава“ са като някакви гангстери в Уест сайт история. Всички ги мразят вече. Те успяха да направят нещо на всеки, което всъщност е тяхната цел – колкото повече страх и колкото повече терор сеят – по-добре – това върви много добре с техните цели."
Според Любомир Топалов – преподавател в университета в Мейджи, Япония, голяма грешка на много от анализаторите е да смятат ИДИЛ за терористична организация. Той обясни:
"ИДИЛ не е терористична организация, тя е революционна държава. Това е много важно да се разбере и много важен момент по отношение на една адекватна и кохерентна контратерористична акция срещу ИДИЛ заради това, което се случи в Париж, защото терористичната организация не контролира територия, която е голяма, колкото Обединеното кралство, няма вътрешна организация на армия, полиция, съдебна система, образователна система, здравна и социална система, които всъщност ИДИЛ имат. На нейна територия живеят жени, деца и мъже, които са убедени в тази революционна идеология и ние не можем да отидем и просто да ги изтребим всичките. Докато се водят само военни действия, тогава може да се предполага, че ние можем да постигнем победа, но победа не може да се постигне върху такава революционна идеология. Трябва по друг начин да се борим."
Той уточни, че от една страна трябва да се обгради ИДИЛ, да се намалят, както финансовите, така и политическите ресурси на държавата, да се ограничат външните спонсори, които подпомагат държавата и още:
"От друга страна всяка държава има, в общи линии, някакъв период на изживяване. Ние, може би, трябва да предприемем стъпки, с които да позволим ИДИЛ да постигне своята максимална критическа макс и да започне да се саморазпада . Исторически всяка една революционна държава се е разпадала или поне се е разцепвала отвътре първо. А, когато я атакуваме външно, ние ще консолидираме вътрешно нейната власт, освен това, ще вървим по стъпките на стратезите на ИДИЛ, които искат да въвлекат Запада, Европа в случая, в една война тяхна територия, която не може да бъде спасена, но за т.нар. борба за сърцата и умовете на обикновените мюсюлмани по света, това ще бъде една загубена борба от страна на Запада."