Добре е човек да се придържа към старомодния навик да се чете, преди да се говори. Нищо от написаното в доклада не е изненада за мен или колегите ми, но чисто политически това е един от опитите да бъде търсена нова опорна точка за опозиционност. Това заяви по БНР вицепремиерът Томислав Дончев в коментар за доклада на Европейската агенция за борба с измамите ОЛАФ за злоупотребите с евросредства. По думите му, темата се вкарва в гамата на политическата истерия.
Трудно е да се направи подобна класация, няма такава – на кое място сме, защото повод за спекулациите е броят на сигналите – което не съответства на твърдението колко е корумпирана съответната държава. За България те са 34 - колкото са и за Германия, обясни още Томислав Дончев по повод тиражираните твърдения, че България е в челната тройка по злоупотреби с евросредства редом с Румъния и Унгария. В доклада на Европейската Сметна палата също няма нищо, което да притеснява България, въпреки обичайно критичния тон на Сметната палата, каза Дончев.
Ако Европейската комисия има претенции към работата на съответната държава или администрация с евросредства първо се изпраща предупредително писмо, следва блокиране на плащанията, а след това трайно замразяване. От 2013 година България не е била в такава процедура. Успяваме така да управляваме парите, че да няма блокиране или спиране на плащания, обясни вицепремиерът.
Нагласата за злоупотреби е въпрос на манталитет, не само на контролна среда. „Критичният въпрос е не колко опита за измами има, а как държавата реагира“, изтъкна още Дончев и увери, че се проверява всеки сигнал, „дори да е анонимен, дори да изглежда изначално безумен“, като преди избори броят на подаваните сигнали реално се удвоява и утроява. По думите му, медийните сигнали също са повод за извършването на проверки.
Томислав Дончев припомни предупреждението си към кметовете, че вътрешни и международни проверки на изградените с европари съоръжения ще се правят през следващите пет години и ако там бъдат заварени неподдържан терен или пасящи крави, парите ще бъдат връщани.
След финансовата и дългова криза консумативният модел на евросредствата, властвал десетилетия наред, вече не е същият, посочи Томислав Дончев, според когото все повече се мисли за ефекта на всяка инвестиция или колко евро носи като ефект всяко вложено първоначално евро:
„Т.нар. рециклирани пари са нова тенденция и разликата от грантовото финансиране е, че при финансовия инженеринг парите са по-близо до традиционните кредитни инструменти. Но това предполага от всяка инвестиция да се търси ясен икономически сценарий парите да бъдат върнати, как всяка инвестиция да носи ползи.“
Ако бизнесът и администрацията нямат финансова експертиза и не знаем как да работим с този финансов модел, ще бъдем в изоставаща позиция, прогнозира още вицепремиерът.