Не искам българският народ и държава да бъдат асоциирани с явлението на корупцията. Трябва да създадем силна обществена нетърпимост към нея чрез активно гражданско общество, прозрачност, морал и взаимодействие в работата на институциите. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който взе участие в дванадесетия Обществено-политически форум за противодействие на корупцията, организиран от Центъра за изследване на демокрацията.
"Корупцията я имa във всички държави от Европейския съюз. България не прави изключение и е измежду страните на ЕС, които усещат силно негативния ефект на корупцията заради тежкото наследство от комунизма", заяви президентът и добави, че за решаването на проблема е необходима коренна реформа на всички публични институции и еманципиране от олигархичните и сенчести интереси.
В присъствието на представители на изпълнителната власт, магистрати и експерти Росен Плевнелиев предупреди, че борбата с корупцията ще коства на страната усилия, средства и време. „Няма неприемлива цена за демокрацията. Корупцията е отрицание на доброто управление, тя тежи като допълнителен данък върху обществото“, посочи държавният глава и отправи благодарност за усилията на неправителствения сектор, провокирали информиран обществен дебат за противодействието на корупцията в страната.
Президентът определи завладяването на държавата от корупционни практики в българското управление като немислимо явление „на арогантна и непоносима за гражданите злоупотреба с власт“. Въпреки регистрирания видим спад на корупцията, нивото й остава все още неестествено високо, допълни държавният глава.
Росен Плевнелиев предупреди, че разрастването на корупционните схеми и разпростирането на олигархичните интереси отвъд границите на държавите поражда рискове и за сигурността. Президентът посочи енергетиката като особено чувствителен сектор, който трябва незабавно да бъде реформиран, за да се предпази от корупционни зависимости. „България не би могла да бъде суверенна държава и да се позиционира като ефективен член на ЕС и НАТО, ако не либерализира енергийния си пазар“, подчерта президентът и предупреди, че непрозрачните и лошо управлявани скъпи енергийни проекти биха оказали непоносим натиск върху публичните финанси.
Държавният глава се обяви още за засилване на прозрачността, за прилагане на еднакви правила с еднаква сила спрямо всички и за възвръщане на доверието на гражданите в правосъдните органи. „Корупцията се развива там, където няма ефективна съдебна система. Досиетата на обществените поръчки трябва да бъдат електронни и достъпни. Когато се управляват парите на данъкоплатците, няма какво да се крие“, категоричен беше Росен Плевнелиев.
Президентът изрази подкрепа за новото антикорупционно законодателство, гласувано на първо четене от Народното събрание в края на юни тази година. „Антикорупционните мерки изискват мисионерско усърдие и непрестанно усилие. Бъдещият антикорупционен закон ще формира правната база на нетърпимостта на обществото към злоупотребата с власт“, изрази увереност държавният глава и призова политическите партии да се обединят, за да гарантират ефективното прилагане на новото законодателство. „Няма как антикорупционният закон да е продукт на политически компромис и да заработи достатъчно добре, за да промени системата. В противодействието на корупцията е необходим не компромис, а консенсус“, заяви още държавният глава.
Кунева: Антикорупционният закон не е искан от Брюксел, а от българските граждани
Много често чуваме, че антикорупционният закон е някаква политическа мимикрия от страна на българските политици, защото той е искан от Брюксел. Това категорично не е вярно. Законът го искат българските граждани. Необходимо е да изчистим политическия и икономически живот у нас от корупцията. Това каза вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието Меглена Кунева, по време на участието си в дванадесетия обществено-политически форум за противодействие на корупцията, организиран от Центъра за изследване на демокрацията.
Вицепремиерът благодари на президента Росен Плевнелиев за изразената от него по време на форума подкрепа за приемането на закона на първо четене миналата седмица. Тя повтори думите му, че е необходим не компромис, а широк консенсус за неговото прилагане.
Радвам се, че този закон спечели подкрепата на почти всички парламентарни сили. Няма да назовавам тази, която не подкрепи закона. Мисля, че е жалко и не губя надежда, че между двете четения ще се включат в обсъжданията и през градивното ще могат да направят крачка, към връщането на полето на позитивната политика, коментира още вицепремиерът.
Този текст има две основни носещи конструкции – конфликтът на интереси и проверката на имуществото. За каквито и корупционни практики и изкривяване на реалността да говорим, те се обективират някъде. Винаги ще има резултат в имуществото и винаги може това да се хване през конфликта на интереси, обясни Кунева.
Тя подчерта, че законът адресира казус по казус. Тя даде за пример проверките, които ще бъдат разпределяни на случен принцип сред инспекторите в бюрото, така както се разпределят делата в съдилищата.
Ние не можем да допуснем законът да остане на хартия - узряло е чувството на обществено недоволство и на спешност. Тогава, когато това се осъществи ще имаме една по-добра държава, категорична беше Кунева.
Тя съобщи, че е изтеглен жребият за проверка по изпълнението на мерките по Конвенцията на ООН срещу корупцията. България ще бъде проверявана в края на петгодишния цикъл проверки, през 2020-2021 година. Дотогава трябва да имаме не просто конкретни резултати, а необратима тенденция към изчистване на политическия и икономическия ни живот от корупционни практики, каза още вицепремиерът.
Изводите сочат, че когато се работи в определена насока, неминуемо следват и резултатите, заяви вицепремиерът и вътрешен министър Бъчварова по време на 12-я обществено-политически форум за противодействие на корупцията, организиран от Центъра за изследване на демокрацията. Министър Бъчварова очерта две направления в предприетите дейстивия на МВР в борбата с корупцията - ограничаване на корупцията в самото ведомство и развитие на ресурсите на държавата за борба с корупцията. Продиктувано от разбирането, че тази борба е непосилна за една институция, тя може да е успешна само ако се води на широк фронт, с добра организация и съвместни действия. Като пример за това вътрешният министър посочи резултатите от предприетите стъпки в противодействие на контрабандата в рамките на изградения Междуведомствен координационен център за борба с контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари, ситуиран в ГДБОП. Благодарение на систематичните усилия бе постигнат спад до 8,3% ниво на контрабанда на цигари, впечатляващо ниско и за Европа – успех, който нямаше да постигнем, ако не бяхме приложили подхода за съвместна работа на институции на едно място. В този смисъл вицепремиерът изведе разбирането, че за ефективното противодействие на корупцията би трябвало да се приложи аналогичен подход. Констатациите в доклада са съществени и показват, че независимо от усилията, не сме постигнали това което искаме, че корупционната среда се развива по-бързо отколкото държавата може да противодейства. В този смисъл превенцията и изграденият капацитет за бърза реакция на противодействие излизат на преден план. По отношение на ефективното противодействие на корупцията в администрацията, Бъчварова изрази надежда, че с налагането на електронното управление ще се изчисти възможността за този вид престъпления. Друг важен механизъм е политиката за отворените данни, като доказателство за открито управление. По този показател България успя последната година да се изкачи от 60-о на 15-о място в световната класация. За една година отворихме над 110 бази данни и ще продължим, посочи вицепремиерът Бъчварова. По думите й това дава гаранции за откритост на държавата, тя не остава в сянка и скрита, вижда се какво се случва в администрацията. Това, което сега трябва даразвием е уменията на администрацията и бизнеса как да ползват и работят с тази информация. Преодоляване на корупцията не трябва да е просто лозунг, заяви вътрешният министър. Важно е да си дадем сметка каква държава искаме и каква среда искаме да създадем.
Във форума участват още правосъдния министър Екатерина Захариева и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.