Десетина дни преди изборния ден на 26 март отговорът на въпроса за победителя на предстоящия парламентарен вот остава открит. Силите на двамата претенденти – БСП и ГЕРБ са толкова изравнени, че е вероятно развръзката да дойде в последния момент, а е възможно и да се стигне до ситуация, при която да се изчака окончателното преброяване на гласовете и официалното обявяване на резултата от ЦИК.
Това сочат данните от социологическо проучване на Агенция „Афис“, проведено от 12 март до 16 март 2017 г. с обхват 1010 анкетирани лица в столицата, областните центрове, другите градове и селата. Данните са представителни за нагласите на пълнолетните български граждани с избирателни права. Изследването е извършено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Агенция АФИС. Коментарът на данните няма характер на прогноза, която агенцията ще направи въз основа на още едно проучване, проведено в по-голяма близост до очакваното събитие.
Заплетена остава и картината около очаквания брой партии и коалиции, които ще прескочат 4-процентовата бариера и ще получат представителство в бъдещия парламент: сигурни са пет формации, но още две не са се разделили със своите шансове за успех, показват данните. Според социолозите не следва да се пренебрегва и сравнително високият дял на колебаещи се избиратели, при това в такава непосредствена близост до изборния ден, отчитат от социологическата агенция.
Ако изборите бяха днес, за БСП биха гласували 31,5%, за ГЕРБ - 31,2%, а, Обединени патриоти – 9,9%, ДПС – 8,5%, ВОЛЯ – 5,3%, коалицията "Реформаторски блок-Глас народен" - 4,4 на сто, а "АБВ-Движение 21" - 4,1 на сто, сочат данни от проучването на АФИС за електоралния потенциал на политическите формации.
Очертава се съществено по-висока избирателна активност в сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 г. И малко по-висока дори в сравнение със скорошните президентски избори в края на миналата година. Повече от половината от правоимащите избиратели (51%) са твърдо решени да отидат до урните на 26 март, а още една пета е много вероятно да се включат във вота. Така очаквана активност (70%, а може би и повече) на практика представлява между 54 и 57 процента спрямо избирателния списък, твърдят от АФИС.
Най-голям интерес към този момент представлява групата на колебаещите се избиратели, които ще вземат решение за кого да гласуват или дали да гласуват изобщо в последния момент. Данните свидетелстват, че близо половината от представителите на тази група „хитруват“ в анкетна ситуация и по-скоро не биха гласували. Останалите около 15% от всички избиратели обаче са необичайно висок и твърде съществен дял, за да бъдат пренебрегвани в анализа, отбелязват социолозите.
От данните личи, че десните избиратели са сравнително по-разколебани от левите, но изборът в ляво е и по-стеснен и сведен основно до две възможности – БСП или коалицията „АБВ – Движение 21“, докато дясното пространство изобилства от партии и коалиции, включително и такива, които не се самоопределят като десни (Марешки), но се представят като радикални противници на левицата, коментират от АФИС.