Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари предвижда сурови санкции спрямо онези, които не изпълняват неговите разпоредби, пише "Дневник".
При системни нарушения глобите могат да стигнат до 10 млн. лв.
Проектът е внесен от правителството и въвежда текстовете на евродиректива от 2015 г., която изисква и по-тежки наказания за перачите на пари и покровителите им.
Наказанията за нарушения, които не съставляват престъпление, попадат в няколко групи.
Най-напред е неизпълнението на предвидените в закона мерки от задължените лица, които са банки, застрахователи, инвестиционни посредници и др. - проверки, установяване на действителни собственици, изясняване на произхода на средствата на клиента, сигнализиране при съмнения за пране на пари и др.
За физическо лице глобата ще е 1 000 до 10 хил. лв., при повторно нарушение сумите са двойно по-големи.
За фирмите имуществената санкция ще е между 2 000 и 20 хил. лв., която стига от 5 000 до 50 хил. лв. при рецидив и до 200 хил. лв..
За системен нарушител пък се приема задължено по закона лице, което е извършило 5 или повече административни нарушения за една година.
За това наказанията стигат до 10 млн. лв. за фирми и еднолични търговци или до 10% от годишния оборот на предприятието за предходната година.
Същата максимална глоба може да се наложи и на тесен кръг физически лица - хората, управляващи държавни и частни структури, които са задължени да докладват за съмнителни сделки, както и за шефовете на специализираните вътрешни служби срещу прането на пари.
Проектът бе изработен от ДАНС и МВР. С него се цели и повече контрол над политиците.
От доклад на финансовото разузнаване на ДАНС за миналата година стана известно, че банките по-често сигнализират антимафиотите за съмнителни сделки, но те рядко стигат до организаторите на схеми за пране на пари.