От Българо-Руската търговско-промишлена палата са сериозно обезпокоени заради негативната позиция на българското правителство по отношение на Русия, изразена в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България през 2016 година, предава "Нюз бг".
Според палатата тази тема била "непремерено дискутирана" в българското обществено пространство.
Според тях българо-руските търговско-икономически отношения заемали традиционно важно място във външноикономическите отношения на България със света, независимо от различните конюнктурни промени и тенденции, преобладавали през последните 25 години.
При водещата стокова група - енергийните ресурси, наблюдаваното намаление на вноса от Русия било свързано единствено с ясната тенденция за намаляване на потреблението на енергия в България.
Независимо от нееднократно декларираните стремежи на България за намаляване на зависимостта от вноса на енергийни ресурси от Русия, относителният дял на последните оставал практически непроменен и запазва ключовата роля на руските доставки за енергийния баланс на страната.
"За голямо съжаление, по-уязвим за промените в политическата конюнктура на двустранните отношения и геополитическата обстановка традиционно е българският износ, характерен със силна неустойчивост, както като номенклатура на изнасяните стоки и услуги, така и като динамика на отделните стокови групи. Това се вижда ясно от развитието на двустранния стокообмен в периода след обявяване на санкции от страна на САЩ и ЕС във връзка с кризата в Украйна, в резултат на които България понесе непропорционално тежко икономическо бреме, като косвените загуби значително надвишаваха преките. Делът на стокообмена с Русия в общия външнотърговски стокообмен на Република България отбеляза над двоен спад - от 11,1% през 2013 до 5,4% през 2016 година, а обемите на стокообмена също намаляха", изтъкват от палатата.
Според Българо-руската търговско-промишлена палата българският бизнес е претърпял големи загуби и от влиянието на санкциите върху туристическия поток от Русия, който намалял с 25.72 % , или със 144 697 души през 2015 година в сравнение с 2014 година, като в момента България като туристическа дестинация за руски граждани заемал едва 17-то място в класацията на Федералната агенция по туризъм към Министерството на културата на Руската Федерация.
"Държавите-членки на ЕС неизменно следваха своите бизнес интереси, като активно се противопоставяха на опитите за произволно разширяване на обхвата на санкциите и търсеха инструменти за преодоляване на негативните последици. В България обаче картината беше различна - организациите на българския бизнес не можаха да формират единна аргументирана и ясна позиция и оценка на последствията от въвеждането на санкциите, а самият български бизнес трудно и с голямо закъснение разработи компенсиращи механизми", коментират от палатата.
Положителни тенденции се забелязвали едва през последното тримесечие на миналата и първите две тримесечия на настоящата година - данните на националната статистика еднозначно сочат, че българският износ расте с изпреварващи темпове, като стокообменът между България и Русия за периода януари - май 2016 година отбеляза увеличение с 33.5% спрямо същия период на 2016 година.
Нарастваща тенденция се наблюдаваше и при туристическия поток от Русия.
Тази добра тенденция за българския бизнес обаче била "на път да бъде пречупена от непремислените дефиниции за Русия в контекста на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2016 година, както и от неадекватното обсъждане на темата в публичното пространство".
Според палатата фактът, че се допускало подобна кампания да се разгори в навечерието на 140-та годишнина от възстановяването на българската държавност, още повече изостряло потенциалните рискове от неблагоприятни икономически последствия за българските интереси, поради хиперболизирането на емоционалните оценки, които подобна линия на поведение задължително получава.
От палатата призовават българското правителство да формира и поддържа автентична позиция, отразяваща националните интереси на България и българския бизнес.
Това изисквало предприемането на ясни действия по "туширане на немотивираната вълна на антируска истерия, която има потенциала да нанесе сериозни щети на стотици български фирми с хиляди работници, за които руският пазар е една привлекателна, печеливша възможност за реализация на произвежданите стоки и услуги".