Управляващите си правят нов съд

Управляващите измислиха нов начин да си осигурят удобни съдебни решения и служебна победа по делата, които данъкоплатците водят срещу тях. За целта ще си създадат Централен административен съд, който ще гледа огромна част от делата срещу актовете на властта, пише в. "Сега".

Идеята е предложена с промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) от юридическото "острие" на ГЕРБ Данаил Кирилов, който е председател на правната комисия, и от Христиан Митев от "Обединени патриоти". С дежурното оправдание, че "в Европа е така", в новия съд ще бъдат пратени на първа инстанция делата за обжалване на обществените поръчки и на изборите, жалбите срещу актовете на регулаторите - Комисията за защита на конкуренцията, за регулиране на съобщенията, за финансовия надзор, енергийното и водно регулиране, актовете на БНБ.

Ако това се случи, в поредния специализиран съд ще се концентрират дела с милионен интерес, а много от процесите изобщо няма да стигат до върховни съдии. В законопроекта липсва предварителна оценка на въздействието, която е задължителна по закон. Вносителите са премълчали, че нововъведението им влачи след себе си администрация, сгради и още куп разноски, за които липсват изчисления.

Идеята за специализиран административен съд всъщност не е нова - тя беше лансирана от бившия председател на Върховния административен съд Георги Колев и разработена от заместника му Боян Магдалинчев, който от октомври е във Висшия съдебен съвет, номиниран от ГЕРБ. През целия си мандат Колев следваше линията на предшественика си Константин Пенчев, който се бореше да разтовари Върховния административен съд и той да се занимава предимно с тълкувателна дейност. И според вносителите това щяло да е гаранция против корупцията в съдебната власт. През последните години бяха предлагани скандални поправки в АПК, като последните - екооценките на големите държавни обекти да се обжалват само на една инстанция, бяха приети въпреки острите възражения на правозащитници, юристи, еколози и граждани.

Според юристи резултатът от поправката на Кирилов и Митев ще е, че управляващата коалиция ще си направи удобен съд, тъй като неговият председател и колектив ще бъдат избрани от Висшия съдебен съвет, чиято парламентарна квота отново беше аранжирана по вкуса на сегашните управляващи. Управляващите не спират да се възмущават от жалбите на участниците в обществените поръчки, които блокират големите проекти и харченето на милиарди.

Оправданието, че ВАС трябва да се разтовари, се разминава с действителността. Всъщност съдебната статистика показва, че в последните години делата в този съд трайно намаляват. Освен това има 28 окръжни административни съдилища, някои от които са сред най-слабо натоварените звена в системата. Затова обяснението, че се предлага нов съдебен орган, за да предпази от блокиране дейността на съдилищата в административното правораздаване, е абсолютно нелепо.

Бъдещият Централен административен съд, който ще има ранг на апелативен, ще гледа като последна инстанция и делата на окръжните административни съдилища. Ако се съди от опита със създаването на специализираните съд и прокуратурата преди няколко години, то и новият административен съд ще се напълни с "двойкаджии" - магистрати, които са се проваляли на други конкурси за повишения и назначения. Много съдии и прокурори отказваха да се състезават за спецмагистрати заради нагласите, че тези структури се създават, за да угаждат на политическата класа.

Председателят на новия съд, който ще е базиран в София, трябва да бъде избран до два месеца от влизането на промените в сила. След това съдебният съвет бързо ще трябва да организира конкурси за съдии. В мотивите към проекта се твърди, че ще се прехвърлят незаети щатове.

Във ВАС ще останат делата, които са му възложени с конституцията - срещу актовете на Министерския съвет и на министрите.

По подобен начин, с писани на коляно поправки, преди лятната ваканция по инициатива на ГЕРБ делата за корупционни престъпления срещу висшите представители на властта бяха прехвърлени в Специализирания наказателен съд. Тази промяна, която е в сила от началото на ноември, беше атакувана пред Конституционния съд и сега се чака произнасянето му.

Преди ден бе огласена и друга идея за създаване на нов паралелен орган. Председателят на спецсъда Георги Ушев излезе с предложението да бъде направено второ бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС). То щяло да контролира исканията, свързани с националната сигурност, цитира го "Де факто". И Ушев оправда идеята си с дежурното - опита на цивилизованите държави. Напоследък Националното бюро за СРС-та изнервя и управляващите, и главния прокурор Сотир Цацаров, тъй като председателят му Бойко Рашков говори за масовите нарушения при подслушването.