На 2 април 1962 г. се ражда 8-милионният българин. Това е може би най-чаканото бебе на социалистическа България – близо 24 часа фотографите не спрели да го снимат заедно с неговата майка. 60-те години на ХХ век са време, когато на всеки 9 минути в страната ни се е раждало по едно бебе...
Днес демографското положение е коренно различно. 56 години по-късно населението на България се е стопило до около 7 милиона души. От началото на прехода през 1989 г. страната е загубила почти 2 милиона души, по-голямата част от тях са имигрирали в чужбина и вероятността да се завърнат отново в родината е нищожна.
Освен че търсят щастие в чужбина, българите са и сред рекордьорите по смъртност – 14,5 души на хиляда. Последните данни на ЦРУ за 2017 г. поставят България на трето място по този показател наред с бившите съветски републики от Прибалтика и африканските държави. Тенденцията за висока смъртност остава стабилна в течение на много години.
На този фон изключително мрачни изглеждат и прогнозите за бъдещето. Неотдавна Институтът за изследване на населението и човека към БАН излезе с доклад, според който до 2040 г. българите ще намалеят с още 20-25%. Прогнозата, която е съставена въз основа на данните на НСИ, Евростат, ООН, Световната банка, е представена и на българското правителство.
Според изследването, делът на младите хора до 20-годишна възраст ще се запази, докато на възрастните над 65-годишна възраст ще нарасне значително. Това определя и намаление на броя и дела на населението в активна възраст.
Стопяването на населението на териториален принцип обхваща почти всички области, без столицата, и се очаква този процес да продължи в течение на целия период. Структурата на населението по пол ще остане стабилна.
Европейски и балкански измерения на демографската криза
България не прави изключение в Европа. В почти половината страни от Евросъюза се очаква намаление на населението. Това ще се случи в поне още 11 държави - Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Хърватия, Португалия, Полша, Унгария, Естония, Италия и Словакия.
Населението на нашите съседи Сърбия и Гърция ще намалее със сходни темпове на българското.
Очаква се до 2041 г. Сърбия да се стопи с 23% и да достигне до 5,5 милиона души. Работната сила в страната значително ще застарее и ще се свие с 21%, предупредиха от УНИЦЕФ. По същество Сърбия вече се сблъсква със сериозни негативни демографски тенденции и липсата на работна ръка.
В Гърция ситуацията не е по-различна. Тя е една от държавите в ЕС с най-застаряващото население. Над една пета от него или 21% е на възраст над 65 години. Данните показват, че до 2030 г. населението на балканската държава ще намалее до 9,9 милиона души, а до 2050 ще се съкрати до 8,9 милиона от днешните 10,6 милиона.