Преди най-големия православен празник, Възкресение Христово, близо 4.6 милиона пълнолетни българи (от около 5.5 милиона пълнолетни българи у нас) се определят като източноправославни, а 500 хиляди – като мюсюлмани. Близо 3.2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог, а 2.8 милиона се самоопределят като истински религиозни. Това сочат резултатите от социологическо проучване на "Галъп интернешънъл".
Оказва се, че принадлежността към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в божество не са толкова присъщи у нас – България е малко под средните нива на религиозност в света.
2.2 милиона у нас пък имат доверие в Църквата. На фона на 4.6 милиона заявени източноправославни християни, тези 2.2 милиона показват, че вярата не върви задължително и с доверие в институцията. В последните години обаче доверието в Църквата у нас укрепна и е всъщност високо на фона на всички останали институции – макар и с колебания.
83% от пълнолетните българи определят себе си като източноправославни като религиозна принадлежност. Това са близо 4.6 милиона души. Мюсюлманите са 9% или около 500 хиляди души. Атеистите са 3% или над 150 хиляди души. Останалите представляват други изповедания или не могат да отговорят.
Като истински религиозни хора обаче у нас се определят само половината от пълнолетните българи. В България 51% се определят като религиозни хора, 36% - като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51% се равняват на около 2.8 милиона души.
По света 62% от хората по света се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.
58% твърдят у нас, че вярват в Бог, а това са близо 3.2 милиона души. По света пък те са 71%.
Всичко това поставя България под средните нива на религиозност в глобален мащаб, макар и без крайности.