Мъж бе видян да лежи в неадекватно състояние на метри от сградата на Четвърто районно управление в Пловдив повече от два часа. Оказа се, че той е бивш полицай в 4-то, дългогодишен алкохолик и агресор, срещу когото са пускани десетки жалби от хората в квартала, в който живее.
Мартин Драганов е на 33 години и живее при родителите си в апартамент в район „Централен“ на ул. „Христо Чернопеев“, пише TrafficNews.bg.
Оказва се, че той, освен опасен за себе си, е изключителен риск за всички околни. Системен алкохолик от близо 8 години, в следствие на порока той е започнал да проявява жестокост, агресия и неконтролируемо поведение. Парите за поредната бутилка са основна цел в живота му, а това налага и драстични средства за тяхното набавяне - заплахи, побоища и рекет.
Мартин често може да бъде видян да уринира пред очите на деца, да се разхожда гол, да заплашва минувачи, за да му дадат пари, а само преди две седмици е посегнал на фармацевт в аптеката пред дома му. След удара жената е отишла на лекар, който е констатирал охлузвания и мозъчно сътресение.
„Нямам представа дали утре няма да извади нож. Всичко може да се очаква от него, а в последно време поведението му е напълно неконтролируемо“, споделя потърпевшата Тодора Григорова, която обясни, че удърът е дошъл след съдебно заседание, в което е свидетелствала срещу него.
Районът около дома му непрекъснато е белязан от набези, тъй като мъжът чупи стъкла, чистачки, драска колите и уврежда всякакво чуждо имущество по всевъзможни начини. Най-потърпевши са неговите съседи, тъй като Мартин не само превръща входа и етажните пространства в тоалетна, а безпокои хората във всички часове на денонощието. Сред живеещите в опасната среда са няколко деца до 12-годишна възраст, чиито родители споделиха, че няма вариант да ги пуснат сами до магазина.
„Нямаме представа какво може да му хрумне, не веднъж сме го виждали с нож, който размахва срещу хора. Трябва да се стигне до фатален инцидент, за да ни обърнат внимание, ли?“, питат резонно хората. Домоуправителката на входа Милена Спасова е викала полиция, която буквално да изгради жив щит между нея и детето ѝ и Мартин, разказва сама тя.
Съседите му коментират, че мъжът на няколко пъти е влизал в клиника за лечение на алкохолизма, но е бягал след няколкодневен престой. От болницата в Раднево са излезли със становище, ще освен пристрастяване към алкохола, Мартин страда и от личностно разстройство. Оказва се, че ден-два преди мъжът да бъде заварен от наш репортер да лежи в несвяст на метри от полицейската сграда, той е излязъл от болница, което е показателно за ефекта на леченията.
Засегнатите от района са пуснали многократни жалби срещу Мартин, както към прокуратурата, така и към кмета на район „Централен“ и до Дирекция „Социални услуги“, придружени с подписите на над 50 души.
По казуса е тръгнало дело в Районен съд, което обаче е било прекратено след експертиза за неговото душевно здраве, в която се твърди, че Мартин няма психически проблеми, и съответното подписване от негова страна на декларация, че ще се лекува заради проблема с алкохола.
„Това не решава проблема ни. Многократно е влизал за лечение, но бяга от медицинските заведения и резултат няма. Искаме втора независима експертиза, тъй като поведението му не подсказва душевно здраве“, коментират хората, които са обезверени в заложените способи за лечение на алкохолизма в България и стават свидетели на постоянните истерични и агресивни пристъпи на мъжа.
Те са подали молба към РЗИ Пловдив, с която настояват за втора експертиза, а желанието им е едно – мъжът да бъде настанен за принудително лечение в клиника, където да се работи с него, така че да бъде социализиран към обществото отново.
„Не искаме да живеем в постоянен страх за себе си и децата си. Това не е едноличен проблем, неговото състояние се превръща в обществен проблем. Има много хора като Мартин, които имат нужда от помощ, и държавата трябва да има адекватен отговор и решения за хора с неговия проблем“, коментира Григорова.
За сега обаче изглежда, че държавата в лицето на институциите е абдикирала от отговорност , както по отношение на опазване на обществото, така и на въдворяване и лечение на индивидите, които представляват риск за себе си и за околните.