Откритите археологически останки от уникалния и датиран от края на III век амфитеатър на римска Сердика, намиращи се на ъгъла на столичния бул. „Княз Александър Дондуков“ и ул. „Будапеща”, продължават да се рушат и съсипват от природните стихии, като се и наводняват при всеки по-силен дъжд, а в същото това време целият човешки ресурс на Министерство на културата е ангажиран и впрегнат през последните месеци само и единствено като че ли в писането и разработването на обемисти дългосрочни стратегии, алармират от сдружение „Зограф”.
Ако институциите скоро не се размърдат и не предприемат спешни действия по опазване на находките от античността, разкритите вече фрагменти на Амфитеатъра на Сердика, който е обявен за паметник на културата с национално значение, ще изчезнат напълно и вече няма да има какво да показваме от неговото великолепие на многобройните гости на столицата ни, а причината е, че в изкопите на разкопките често се събира вода и никне буйна растителност, което застрашава физическата цялост на археологическия обект, предупреждават от сдружението.
За съжаление на практика нищо не се прави от години от страна на МК и за отчуждаването на имотите, под които лежи амфитеатърът, като не са предприети конкретни действия и за прехвърлянето на Столична община от страна на Българския енергиен холдинг и държавата на терена на бул. „Дондуков“ до Младежкия театър, под който е една голяма част от античната сердикийска арена, отбелязват от сдружение „Зограф”. Нещо повече - от години не се отпускат средства от културното министерство и за организирането на нови археологически проучвания на територията на Амфитеатъра на Сердика, което също буди тревога, допълват от гражданското сдружение.
Виждаме каква огромна енергия влагат френската държава и общество във възстановяването на катедралата "Нотр Дам" в Париж, а в същото това време нашето Министерство на културата е напълно безучастно към скандалния факт, че буквално пред очите ни в центъра на столицата се рушат и изчезват останките на величествения Амфитеатър на Сердика, вместо да бъдат подходящо експонирани и консервирани в автентичния им вид, коментират с възмущение в сдружение „Зограф”.
Амфитеатърът се е намирал на около 200-250 метра от античния град и се е свързвал с него през Източна порта на Сердика. Арената представлява голямо съоръжение с елипсовиден план и надлъжна ос в посока изток-запад. Външните размери на амфитеатъра са 100 х 80 м, а самата арена е 60 х 40 м. Следвайки естествения терен на хълма източно от града, той е изграден от два сектора, разположени във височина, разделени към арената помежду си от широка обиколна алея. Секторите за посетители са отделени чрез радиални стълбища. Сердикийският амфитеатър се е ползвал за циркови игри и гладиаторски битки, той е изграден върху останки на по-ранен театър от II век. Сега останките от амфитеатъра се намират между улиците „Малко Търново”, „Московска”, „Будапеща” и бул. „Дондуков”, а запазени части от него могат да бъдат видени във фоайето на хотел „Арена ди Сердика”. Смята се, че Амфитеатърът на Сердика, датиран от края на III век, се е доближавал по размери до прочутия Колизеум в Рим и е бил вторият най-голям такъв в пределите на империята.