Българите се оказват не особено вярващ народ, според две представителни социални проучвания, проведени в рамките на ISSP по една и съща методика и международни академични стандарти. Те са обхванали периода от 1998 г. до 2018 г.
Според изследването, вярващите в Господ българи от 1998 г. са със 7% повече - делът им днес надвишава една трета - 35.5%. Затова пък мюсюлманите се уповават на Бог повече от православните християни.
За последните 20 години ясно се вижда, че вярата в Господ се възвръща, пише в. "24 часа".
Доц. д-р Лилия Димова смята, че това е така, заради "пуснатия от бутилката дух след 1989 г. да имаме свободата да бъдем и религиозни, и вярващи, и да избираме какви да бъдем. Обяснявам го и с кънтящия ценностен вакум, който не е запълнен и до днес."
По думите ѝ, за тези 20 години демокрацията не само не е променила, но дори е втвърдила някои тенденции. Една от тях е доминиращото недоверие към институциите - съдебна система, църква и религиозни организации, парламент, политици.
Според изследването се оказва, че се е очертала тенденция на недоверието и то значително е по-масово и силно от доверието към всяка една от институциите.
"Да не вярваме в институциите се е превърнало в национална черта", обяснява специалистът - Само 13% вярват на църквата и религиозните организации, а съотношението доверие - недоверие е 1 към 6.
По думите на доц. Димова, с най-високи стойности е недоверието към съдебната система и това се регистрира неведнъж. С годините, категоричното недоверие към Темида нараства в края на 2018 г. до 34% срещу 1.8% на обратния полюс. Тоест, става ясно, че българинът не вярва да има справедливост в родината и заслужаващите наказание да го получат, а жертвите на криминално посегателство да бъдат овъзмездени.
Не вярва и че в отвъдното това ще стане - праведните да отидат в рая, а грешниците - в ада.
При такова усещане за несправедливост тук и сега и съмнения за възмездие "на оня свят" специалистите анализират жизнената философия на нашенеца.
Анализът регистрирал силен спад от 23% във вярата на българина в собствените си сили - от 69% през 1998 г. до 46% в края на 2018 г. Толкова са на мнение, че животът има смисъл само ако човек сам си го направи такъв. Като че ли ентусиазмът от първите постсоциалистически години са били определящи хората да вярват повече на свободата да изявят себе си, отколкото да търсят в Бог смисъла на живота си.
Днес обаче от хода на прехода ентусиазмът се е изпарил, отстъпвайки място на реализма. "Сравненията разкриха устойчивите моменти, но и доста промени в обществените оценки по актуалните теми", обяснява още доц. Димова."Установихме нараства подкрепа на 10-ата Божа заповед "Не пожелавай дома и жената на ближния си" - от 46% на 55%. Сериозна промяна бележи и отношението към класическия стереотип "Работата на мъжа е да печели пари, а на жената - да се грижи за дома и семейството". Спадът за 20 години на мислещите така е от 65% на 29%. Като се има предвид равнището на доходите, едва ли може да бъде иначе."
Според изследването за изминалите 20 години картината на религиозните вероизповедания у нас не се е променила - 74% от хората у нас се самоопределят като православни християни, 11% като мюсюлмани и 13% като атеисти. Установява се обаче, разминаване между религиозна принадлежност (православен или мюсюлманин) или дали наистина се смяташ за религиозен и дали вярваш в Бог.
Сред християните за религиозни се смятат 58% и това е непроменено. Вярващите в Бог в тази група са се увеличили от 27% през 1998 г. до 37% през 2018 г., а 40% са убедени, че има Господ, който се грижи за всяко живо същество.
При мюсюлманите и религиозността, и вярата в Бог са с по-високи стойности - в края на 2018 г. 69% се определят като религиозни, а 58% нямат съмнения в съществуването на Бог.
Друг парадокс очертават мненията за вярата в отвъдното. оказа се, че 2/3 от християните и 1/3 от мюсюлманите не вярват нито в рай, нито в ад. Разминаване има и в това дали се обръщат към Бог с молитви - според данните 2/3 от християните никога не се молят, а 10% го правят ежедневно.
Промяна има при мюсюлманите - с цели 20% са намалели онези, които никога не се молят, а на ежедневни молитви се отдават двойно повече в сравнение с преди 20 години - от 15% на 30%. Едно от обясненията е, че през 1998 г. ехото от голямата депресия и хиперинфлацията, а и от "голямата екскурзия" все още не е заглъхнало. Днес хората се чувстват по-свободни и по-спокойно изказват онова, което мислят и в което вярват.
В същото време днешната вяра в Бог има толкова много измерения, че е трудно да се каже дали е мода, декларация или друго. По-скоро се стига до извода, че да си православен християнин или мюсюлманин е въпрос на идентичност, а не на религиозност и религиозна вяра.